Болгарский
Мир и Я
ЗЛАТНОТО КОСЪМЧЕ
На пет години
имах къси плитки
с панделки украсени.
Отрязаха ми ги
и бях дълбоко наскърбена.
Заплаках толкова жално,
че майка ми се отчая
и не знаеше какво да прави.
"Нали се съгласи?" -
объркано повтаряше тя.
"Косата ми! Косата си искам!" -
ридаех аз, седнала
на външната стълба на къщата.
В този момент
пътната врата се отвори
и влезе млад хубав мъж.
Той седна до мене,
прегърна ме
и започна да ми разказва
приказка
за Златното косъмче.
"Плитките пречеха
то да се покаже -
каза разказвачът.-
А сега ше израсне.
То е вълшебно
и каквото пожелаеш,
ше ти донесе..."
Заслушах се в думите му,
успокоих се,
пресъхнаха сълзите ми
и се усмихнах.
Веднага си представих
вълшебното Златно косъмче,
което върши чудеса.
Този мъж бе инженерът,
който ръководеше строежа
но новия главен път.
Хората го познаваха
и уважаваха,
а аз го обикнах.
За мене той стана
сладкодумния разказвач,
който ми отвори врата
към нов приказен свят...
Ана Величкова