ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Коидзуми Тикаси (1886-1927 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
Коидзуми Тикаси
ПЕТСТИШИЯ
о о о
Натрупал снопи в полето,
не бързам да си тръгна
в лунната вечер.
Наоколо звънтят
есенните щурци…
о о о
Ах, каква нощ
споделих с теб
в този скромен дом!
Дълго пихме чай
и после си легнахме…
о о о
В часа преди зазоряване
звездите блестят в небето,
а над мен се очертава
черната планина Фуджи,
вдигнала глава към простора…
* Вулканът Фуджи на о. Хоншу е най-високата точка на Японските острови – 3776 м.
о о о
^^^ Из цикъл „Пътуване до Фуджи“
Изгасил фенера, се разхождам
сред предутринния покой
и виждам как в далнините
белезникава мъгла
се разтича над земята…
* От древни времена до наши дни поклонението до планината Фуджи е популярно сред поетите, художниците и обикновените хора в Япония.
о о о
Връщам се в родния край!
Първата вечер вкъщи!
Върху листата на младата мирта
в моята градина –
лунни проблясъци…
о о о
Дъждът спря.
Слънцето клони към залез.
Над новата баня
се издига пара,
а наблизо цъфтят круши…
о о о
Съседите ме поканиха
в своята сауна.
Когато си тръгвах,
луната бе бледа,
но новият сняг блещукаше…
о о о
^^^ От цикъл „На гости на майстор Ито Сатио“
Пристигнах в тази градина
и под сенчестия покров
на нежната пролетна зеленина
дълго-дълго вдишвам
софорния аромат…
* Ито Сатио (1864-1913 г.) – виден японски поет. Софора – декоративно парково дърво или храст с лечебен плод.
о о о
^^^ От цикъла за хижа „Нито прашинка“
Отивам на гости
на добър приятел.
Колко рано са се разтворили
цветовете на лайката
до оградата в тази градина!
* Хижа „Нито прашинка“ е наричал своята обител поетът Ито Сатио.
о о о
Накисвам се във ваната
в дома на приятел
и дори полъхът,
който идва от конюшнята,
е с приятно ухание…
---------------
Японският поет Коидзуми Тикаси (рождено име Коидзуми Икутаро) е роден на 26 септември 1886 г. в префектура Тиба в семейството на земевладелец. От младини се увлича по класическата японска поезия. От 1907 г. живее в Токио, включва се в литературното общество „Негиси“, като става ученик на поета Ито Сатио (1864-1913 г.). Поддържа приятелство с Исикава Такубоку, Сайто Мокити, Токи Айка и други водещи за времето поети, активно участва в подготовката и издаването на списания „Асиби“ и „Арараги“. Твори в литературния жанр танка. Автор е на стихосбирките „Край реката“ (1925 г.) и „Земя на покрива на къщата“ (1926 г.). Умира на 11 август 1927 г.