На Изток зора ведролика изгрява,
разпръсква тъмата на робската нощ.
Русия Балкана размирен минава
с нечувана сила и огнена мощ.
И бягат през Ямбол османските орди,
убиват, измъчват, ограбват рушат.
Смъртта като черна злосторница броди,
училища, църкви и къщи горят.
Но в тези пожари, от ярост обзети,
умират на робството сетните дни,
умират на злобата дните проклети –
казаци долитат от Дон на коне.
Полковник Бакланов казаците води,
далече прогонва врага озверен.
Възкръсва за обич животът свободен,
над Ямбол изгрява щастливият ден.
Ликува народът, сърцата празнуват
и Бакаджик вдига очи замечтан.
Градът на Диана отново пътува,
във своето пролетно бъдеще взрян…