Петко Братинов - Поэзии

Сергей Батонов
Не причитай вовек пред тем,
кто норовит лукаво
к твоей груди припасть.

Обидно, спору нет, с коня слететь
Но не пройдёт падение без следа -

вот так и отличишь
лихого удальца -

ведь даже камень будет ему в прок.

вином тебя не будет обливать,
но жизнью запросто в тебя плеснёт.

Той жизнью, о которой и не чаешь,
лишь зубоскаля над судьбой
седых скопцов.

А между тем во тьме вал страсти нарастает -
вал ярой страсти безучастных жеребцов.

(с болгарского)


Петко Братинов
НА ПОЕЗИЯТА

Не се разплаквай никога пред оня,
притиснал хитро
твоите гърди.

Обидата е падане от коня.
Но падането нещо ще роди.

И ти ще разбереш
мъжа на риска.

За този мъж и камъкът е плод.

Той няма с чаша вино да те плисне.
Той може да те плисне със живот.

Животът, за който ти не подозираш
и още яздиш
древните скопци.

...А в мрака продължава да напира
страстта на отчуждените жребци.