Болгарский
Природа и Время
ВКАМЕНЕНА ПРЕГРЪДКА
/фантастика/
Слънцето бавно изгря
иззад веригата
от димящи вулкани.
Дискът му се наливаше
с червеникава жар.
Тя се сипеше надолу
по склоновете на хълмовете,
осеяли равнината,
разливаше се по крайбрежната
блатиста низина,
искреше по талазите
на пълноводната река
и по гребените на вълните,
сгърчили тихата вода
на морския залив.
Динозаври късаха свежите листа
покрай речния бряг,
обрасъл с креднерии и платани.
Те са растителноядни,
това е храната им.
Недалече шуми морският залив -
реката се влива в него,
като образува широка делта.
Заливът гъмжи от живот.
Дългошиести еласмозаври
разпенват водата,
подгонени от тилозавър,
разтворил зъбатата си уста.
Над кипналата вода
страховито проблеснаха
остри зъби,
мощни опашки и плавници
разпиляха гъсти струи -
многометрови люспести тела
на рибогущери се премятаха,
преследваха се и се вкопчваха
в смъртна схватка...
Тромав птеранодон закръжи,
разперил осемметрови
кожести крила.
Между гъстите водорасли
се стрелкаха главоноги -
амонити с гигантски
дисковидни черупки
и белемнити с дълги,
вретеновидни тела.
По крайбрежния пясък
тъмнееха скорошни стъпки -
еднометрови, с огромни пръсти
и грабливи нокти;
следи се виждаха от тежки
люспести опашки
с големи шипове.
Стадо от трицератопси
се движеше
покрай речния бряг.
Шестметровите им,
дъговидни извити тела
бавно се поклащаха.
Заплашително се открояваха
острите им рога
и широките костени яки,
обхванали късите им шии.
Но изгледът им заблуждаваше -
те бяха кротки растителноядни.
Такива бяха и скалозаврите,
които късаха
свежата зеленина наблизо.
Открояваха се дългите им тела,
стегнати в броня,
обсипана с шипове.
По два дълги, конусовидни шипа
стърчаха на опашките им.
По-нагоре, край песъчливия бряг,
се изтягаха два траходона.
Като хълмове стърчаха
телата им,
покрити с грапави люспи.
Люспестите им опашки
се врязваха дълбоко
във влажния пясък.
Задните им
стълбовидни крайници,
с три дълги копитообразни пръста,
съединени с кожеста ципа,
бяха подгънати за почивка,
а предните, недоразвити,
висеха пред гърдите им.
Неголемите им,
с патешки муцуви глави,
клюмваха за малко,
но сепнато се повдигаха,
а малките им очи
зорко се оглеждаха наоколо.
Те с основание се безпокояха.
Постоянният им враг
бе огромен и яростен хищник-
тиранозавър.
Скрит зад дърветата,
той дебнеше двата траходона.
Но не остана незабелязан
с петметровата си височина
и дължина от четиринайсет метра,
с масивното си туловище,
опряно върху два мощни,
дългоноктести крака.
Хищникът се настървяваше.
Дългата му опашка
нетърпеливо биеше по земята,
предните му, къси крайници,
конвулсивно се разперваха
на гърдите.
Той стремително издаде напред
еднометровата си глава
и разтвори уста,
пълна с назъбени ножовидни зъби.
Траходоните го видяха
и тежко се изправиха.
Тиранозавърът се спусна към тях
и с крачки по-дълги от три метра,
прекоси пясъчната ивица.
Единият траходон успя
да се гмурне в реката,
но другият се забави.
Преди хишникът да впие
острите си зъби
в тръпнещата шия
на траходона,
оглушителен тътен
разломи тишината,
земята се сгърчи,
току-що роденото утро угасна.
Гореща пепел прибули небето,
покри равнината,
крайбрежният пясък,
водата.
Пронизаха мълнии мрака.
Лумнаха клади,
пречупиха се
вулканските кратери,
разломи се твърдта
сред неистови трясъци.
От пукнатини пламъци
се протегнаха,
нажежени прелитаха камъни.
Вулканите като един изригваха.
Повърхността се люшкаше -
ту с боботене се надигаше,
ту пропадаше в пламтящата бездна.
Димящи потоци от лава
по пътя си всичко изгаряха.
Реката клокочеше,
заливът се обви в гъста пара.
С обърнати нагоре
люспести кореми
се носеха едни до други
хищници и жертви -
тилозаври и плакодуси,
еласмозаври
и вече безкрили птеранодони.
Стадото трицератопси
потъна в пепелта рохкава,
лавата го зазида
в покрова си каменен.
Не спасиха скалозаврите,
нито костените брони,
нито дългите им опашки
с остри шипове.
Сред овъглената гора
издъхнаха
птицечовковите траходони.
Тиранозавърът,
който нападна траходона,
в уплахата си,
сякаш търсещ закрила,
се притисна към него,
шията му се отпусна
върху шията на жертвата,
а опашките им се преплетоха.
Така ги засипа пепелта,
а времето ги вкамени.
Вкаменената прегръдка
се вгради
във вулканичните пластове.
След повече
от шейсет милиона години
палеонтолози я разкриха
и размишляваха дълго
над това чудо от края
на геоложкия период горна креда.
То по неповторим начин бележеше
завършека на мезозойската ера
и настъпването
на ерата на бозайниците
и Човека - Неозойската.
И сякаш изпращаше
безсловесно послание
до всички бъдещи народи
и времена:
"Мъдра кротост и разумна сила!"
Ана Величкова