Болгарский
Время и Люди
ПОЕЗИЯТА
Обичам поезията
от близки
и далечни времена:
лирична и епична,
магична и реалистична,
революционна и героична,
мъдра и философска...
Със строфи изискани
и изяшен език,
или със свободен словоред
и бял пиндаровски стих,
тя звъни песенно,
призовава като камбана,
или словото й е чук
и думи на истината изковава.
Поезията е съкровищница
на благородни стремежи,
на изповедни вълнения,
високи полети
и творяща любов
към жената,
и децата,
към света и Живота.
Красиви мисли поражда тя,
пориви смели,
тревога
за бъдещето на хората,
завъртени
в опасен кръговрат
на непрестанни войни,
неразрешени раздори
и вековни проблеми.
Тя търси отговори
на трагични въпроси
и нерядко ги дава -
едни погрешни,
други незрели,
но и немалко верни.
Поезията
прелива от чувства.
Като незалязващо
слънце е тя -
топли и осветява
човешката
многострадална душа.
С надежда и обич
я обновява.
Ана Величкова