Болгарский
Время и Люди
ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Градът на Слънцето
не е мечтата само
на Томазо Кампанела.
Тя е сътворена
в древни времена
от хиляди народи
и дори от примитивни племена.
В нея са вградени
човешките стремежи
и надежди
за живот достоен.
Всеки народ е украсил
неповторимо
своя Слънцеград
и за безрадостните дни
превърнал го в опора.
В българския фолклор
Градът на Слънцето
е със "самотворни двери":
изгрее слънцето -
вратите се отварят,
залезе ли -
вратите се затварят...
В Африка -
континент с народи
безмилостно ограбвани
и масово избивани,
с опустошени територии
от алчните и ненаситни,
небивало жестоки
бели западни мъчители
и поробители,
също се разказват приказки
за Град на Слънцето.
Той като видение изплува
"на прага на нощта",
сигурен и ласкаво спокоен.
Там хората с усмивки
посрещат утрото,
деца с игри празнуват
непомраченото си детство.
От градските фонтани
блика изобилна
и чиста изворна вода.
На сенчестите пейки
присядат хората за отдих
след ден на благотворен труд
и просветляващо учение отдаден,
а влюбени прегърнати
си шепнат нежно.
Привечер танцуват
в паркове и цъфнали градини
и искрени приятелства завързват.
Всеки в Града на Слънцето -
дете и възрастен,
дава предложения,
съвети за промени
и подходящи подобрения,
които без забавяне
се изпълняват.
Градивни мисли и идеи,
изкуството,
поезия и музика
без отзив не остават...
Градът на Слънцето цъфти
в легенди и предания
по всички континенти.
Роден "на прага на нощта",
той сякаш предвещава
планетен мир,
добро и красота,
живот щастлив
и справедлив
за всички хора
и народи по света.
Ана Величкова