Поэт – что пастырь вечных мотыльков:
всегда летят они на пламя
с надеждой, что свершится чудо вновь –
отваленный от гроба камень его знает.
И средь людей, чьи души злоба мутит,
средь неприкрытой ненависти смрада,
пусть хоть один сквозь заверти беспутья
себя в обличье Лазаря узнает.
(с болгарского)
Георги Борисов Ангелов (р. 1968 г.)
* * *
Поетът е пастир на пеперудите,
които тръгват винаги към пламъка
с надеждата да се повтори чудото,
наречено отместване на камъка.
И сред души, от злобата помътени,
сред тонове нескриваща омраза,
поне един – във вихъра безпътен,
да разпознае себе си във Лазар.