Болгарский
Мир и Люди
Т Ъ М Н И Н А
Големият поет -
общественик, писател,
Еренбург Иля,
преди десетилетия написа:
"Когда я был молод, была уж война,
я жизнь свою прожил - и снова война."
За мене също
и за милиони хора се отнася.
Родих се във война -
след нея не настъпи
световен траен мир,
а пак войни
и непрестанна
военна надпревара,
ядрени заплахи
/опустошение на Хирошима
и Нагазаки/,
вледеняваща "война студена"...
И в старостта ми
война бушува
и не една...
Това ли е най-главният
човешки жребий -
Човекът да воюва,
да тлее и умира във войни?
Прогрес ли е,
напредък
или на Разума победа?
Нарича се израждане -
духовно и мисловно...
Пред тази жалка истина
и най-доброто губи
своето значение.
Народът казва:
Катран - една лъжица,
огромна каца с мед отравя...
И краят не се вижда
на пешерната
политическа омраза,
на всечовешкото падение
и разрушителната тъмнина,
наречена Война...
Ана Величкова