Болгарский
Время и Я
НЯМА ЗАБРАВА
Родната къща
не е моя отдавна.
Друг е стопанинът й
и не зная
дали добре се грижи за нея.
Всички родени и живели
под покрива й
вече са в друг
"по-добър свят".
Останах само аз
като пазител на миналото.
Пазя спомените -
и моите, и техните,
и ги описвам
в проза и стихове.
Тя е старовековна къща,
голяма и достолепна,
затова и спомените й
са дълги и интересни,
вълнуващи и незабравими.
Те са почетна част
от историята на Родния край,
свързана тясно
с българското Възраждане.
Да, от славен род съм аз -
просветителски, борчески,
изпреварил духовно
своето време.
Гордея се с него...
Но Времето върви,
не спира.
Колкото и да е тъжно,
трябва да се примиря
с неизбежното.
Остава ми да пазя и помня
славната история
на родния Тичанско-Котленски край,
да я споделям
с други родолюбиви хора.
Родната къща е в мене,
тя е като зов
забравата да не надделее.
Аз мислено се завръщам
в старинния дом
на духовен подем и мечти
и усещам как топло ме обгръща
живата бащино-майчина любов.
Ана Величкова