ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Сяку Тьоку (1887-1953 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
Сяку Тьоку
ПЕТСТИШИЯ
о о о
Вървя по хълма.
Тук-там белеят островчета
от още неразтопен сняг.
На душата ми е и светло, и тъжно.
Сам съм – сам в целия свят…
о о о
Докато скитах по неотъпканите пътеки
през глухите клисури
на дивите планински гори,
се доверявах само на един
спътник – вятъра…
о о о
Планинско село.
Натежали от сняг дървета,
тишина и покой.
Не се виждат нито хора, нито кучета,
само гарвани се разхождат край къщите…
о о о
Ето, че се върнах!
Планинската хижа е същата,
но в кухнята
звучи непозната мелодия,
има нов наемател – щурецът…
о о о
Щом се събудя,
се вслушвам в тишината
тревожен и тъжен.
Бръшлянът зад стената шепне
в продължаващата нощ…
о о о
Млада борова гора.
Слънцето озарява
планинската зеленина.
В пролуките към върховете –
дълбок небесен лазур…
о о о
На зимните стърнища
край скалистия бряг
бърборят гарвани.
Крача по пътя, слушам глъчката
и се взирам в морето…
о о о
В залеза проблясват
всички цветове на земята,
а в тъмната хралупа
кълби и се завихря
димящата мъгла…
о о о
Олекна ни!
След пролетната буря
всичко е спокойно
и на улицата пак се чуват
дървени сандали…
о о о
Купих си за пет сена
едно малко цвете и се прибрах.
Навечерието на Новата година
прекарвам сам вкъщи,
пред странния скреж на прозореца.
о о о
Огрян от слънцето
в дълбокото дере,
седя и слушам вятъра,
оголващ короните на дърветата
в околните планини…
о о о
Под слабия светлик на луната
през облачната покривка
усещам как приижда
от поляните край реката
аромат на цъфтящ ориз…
---------------
Японският поет и писател Синобу Оригути, известен с литературния псевдоним Сяку Тьоку, е роден на 11 февруари 1887 г. в гр. Осака. От 1917 до 1921 г. е член на литературния кръг към сп. „Арараги“. През 1905 г. завършва литературния факултет на университет Кокугакуин и от 1919 до 1922 г. е преподавател по древна японска литература в университета. Занимава се с етнографски изследвания. От 1928 г. преподава в токийския университет Кейо. Адаптира на съвременен японски език антологията „Маньосю“, автор е на много поетични сборници в стила танка, сред които „Между морето и планината“ (1925 г.) и „Викам към Вселената“ (1942 г.), на романа „Книга на мъртвите“ (1939 г.) и на тритомник с изследвания на японския фолклор (1929-1930 г.). Носител е на награда на Японската академия на изкуствата. Умира на 3 септември 1953 г. в Осака.