Болгарский
Земля и Люди
БЕГЪЛ СПОМЕН
Люлко неспокойна,
самотна сред звездите,
неспирно се люлееш,
огряна в светлина.
Човешките си рожби
в летежа си закриляш
и ги обгръщаш нежно
с любов и топлина.
Дори, когато литнат
в космичния простор,
за тебе те ще питат
в звездите впили взор.
Но в пътя неизброден
ще минат век след век -
ще станеш бегъл спомен
за звездния човек.
Ана Величкова
"Земята е люлка на човешкия Разум,
но не може вечно да се живее в люлка."
Константин Е. Циолковски /1857-1935/