Майа Вапцарова
Разсъмва се.
Нощта чрез миглите се вдига.
Поема път
почти отвъд света.
И някаква тъга
в очите ми премига.
Тъгата на изчезналата
тъмнота.
Там горе,
в свода, още продължава
да свети с трепет сетната звезда.
И бавно в небосвода
се стопява
последната останка
от студа.
Дървото вече
утрото пронизва
и птици будят спящата гора.
УТРО
Рассветает.
Ночь уходит сквозь ресницы.
И спешит к своим границам,
Продолжая путь.
И печаль в глазах томится -
Ночь, увы, нам не вернуть.
Исчезает темнота,
А со свода продолжает
Нам светить ещё звезда.
Первый луч спешит с небес
Топит холода останки.
Утро смотрит на полянки.
И пронзает дерева.
Птицы будят спящий лес.
Фото:http://www.stihi.ru/2008/12/20/279