http://www.stihi.ru/2010/12/06/4433
Валерий Тёркин
Давно идем с тобой по разным тропам,
Что нам те встречи - тайно, невзначай...
Я вспомню давнее по крохам,
Таю в себе глубокую печаль.
Ах, как хотелось быть к тебе поближе,
Чтоб слышать голос, видеть милый лик.
Слова, как бусы на строку нанижем,
Чтобы сонетом он во тьме возник.
Благодарю болгарскую поэтессу
Генку Богданову за литературный
превод мого стихотворения
на болгарский язык
ОТДАВНА С ТЕБЕ ВЪРВИМ ПО РАЗЛИЧНИ ПЪТЕКИ
Отдавна вървим с теб по различни пътеки.
Какво ни дават срещите - тайни , случайни?
Аз си спомням миналото ни по трошица.
Нося печал в сърцето – болезнени тайни.
Как бих искала с тебе да бъдем по- близо,
да видя ликът любим, да ти слушам гласа!
Думи нежни, като наниз скъп да нанижем,
както сонетът направи от мрак чудеса!