Знаеш, че утре пак ще те обичам...

Весела Йосифова
Тази нощ от любов съм пияна,
като най-долнопробна пияница -
изпих литър спомени незабравени
и половинка мечти несбъднати.
Поръчах си чалга просташка,
изкъртих на обувките токчетата
и върху масата полугола танцувах,
събрах всички жадни мъжки погледи
и върху земята като чинии ги счупих.
Чаках те да си изпиеш виното,
мъртво пиян да удариш по масата,
да ме завиеш ядно с палтото си
и за косите да ме извлачиш.
После, да ме целуваш в тъмното,
под балкона на твоята къща -
всички тухли да паднат отгоре ни
и веднъж завинаги да ни затрупат.
Чаках те да изкрещиш: „Моя си!
От тази вечер на друг не те давам!”
А ти, мълчиш виновно и си лочиш виното.
... Знаеш че утре пак ще те обичам...


ВЫ ЗНАЕТЕ, НАЗАВТРА…

      Вольный перевод Владислава Евсеева с болгарского языка
      стиха « Знаеш, че утре пак ще те обичам...»
      http://www.stihi.ru/2012/03/27/7246

      
Назавтра –
вы всё знаете прекрасно –
признаюсь я,
что также вас люблю…
Да, ночь была излишне сладострастна,
она – сама пьяна…
я – тоже пью…

Я – бедная крестьянка, 
я – простушка,
в свои мечты –
как в сон – погружена,
вчера сближалась
с вами простодушно
и танцевала,
близостью пьяна…

Глаза мужские
были очень близко,
моей любви желавшие глаза,
но я играла с ними,
как артистка,
сверкал в них голод,
ярче, чем гроза…

Я поняла внезапно,
что погибли
мои цветы,
покуда в полутьме
он целовал меня,
и губы липли…
и факел  жизни
расцветал во мне…

Фасад из кирпича
и дверь балкона
кричали эхом:
 - Ты моя, во мне!
Других здесь нет…
они – как в небе тёмном –
растаяли в ледовой бахроме…

И вечер плыл…
и ночь не разделила
нас, страстью
опьянённых без вина…

Вы знаете,
назавтра будет ливень…
но я останусь 
также влюблена…