МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА. БОЛГАРИЯ
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вм представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА, г.ЕЛХОВО, БЪЛГАРИЯ
Поэт из г.Елхово, который расположен недалеко от Ямбола, города, известного своими культурными традициями. Много печатается, пишет очень красивые строки о любви, нежный романтик...
(ниже Вы можете познакомиться с творческой биографией автора)
МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА. БОЛГАРИЯ
***
По устните ми-
напъпили обещания.
За целувки.
Неопитани никога.
Несънувани.
Странни,
опияняващи,
диви
спиращи времето,
пазени...
/само за тебе.../
Потъвам в изгрева
на мечтите си.
ОНАЗИ БОЛЕСТ
Тръгвам за някъде,
връщам се,
все същото.
Още те помня.
Устни целувам,
раздавам усмивки,
други прегръщам,
в прегръдки заспивам,
все тебе сънувам.
В сънища виждам
очите ти,
тихо
пристъпваш към мене,
неизменяем.
Грешки повтарям,
другите –криви са,
ти си пред мене.
И оцелявам,
света е различен.
Тръгвам за някъде,
връщам се,
помня те.
И флиртувам със вятъра
в моите стъпки...
...отново...
Мисля те.
И се надявам
прашинките
по моите боти
полепнали
да са целували
твоите стъпки...
ИЗГАРЯНЕ НА СЪНИЩА
Помня те.
Търся те.
В моите сънища
пак се завръщаш.
Знам, неизбежно е.
Име прошепвам
нежно в съня си –
будя се бързо.
Вятър в косите ми –
слънчеви плитки
заплита ми утрото –
твоя поглед
ме следва отново.
Стига!
Тази нощ
паля огньовете.
И магии ще правя
до изгрева.
Ще изгарям
своите сънища.
Неизбежно е.
И пепел
ще разпиляваме
двамата с
Вятъра.
...Утро е.
Цвят от люляк
в косата
заплита ми слънцето.
И целувката
от съня ми
болезнено
пари...
ПРОСТО...
Целуни ме,
после бързо отдръпни
устни.
Да не усетиш
дъждовната влага
по тях.
Вече няма истинско чувство.
Нито пък истински смях.
Целуни ме,
после бавно тръгни
към дъгата.
Спокойно мини я и сам.
Целуни ме.
Целувката само
ми бе непозната.
Всичко останало просто го знам.
***
Всяка тишина е различна.
Онази, с която
гледаме към луната
в прегръдка,
не е тази, с която
си обръщаме гръб.
Онази, с която
чакаме утрото,
не е тази,
с която заспиваме нощем.
Онази, с която скланяме
глава пред пръстта,
не е тази, с която влизаме
при току-що заспало новородено.
Всяка тишина е различна.
Но говори...
МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА
***
Осъмнах безмълвна,
осъмнах спокойна.
Небето бе същото,
вятърът - също.
Нямашe нищо,
нищо различно.
Или може би имаше-
един съвсем,съвсем
мъничък минус
пред мен-
твоята липса...
***
И този свят
ще свърши някой ден.
След него – тъмнина и пропаст.
Тишина и хаос.
И никой, който
да го назове със име.
Да, този свят
ще свърши някой ден.
И в утрото
след нашата
последна среща
и твоят свят
ще е без име...
ДНЕС...
Днес са ми нужни
шепа летен дъждец,
две-три незабравки,
мравча пътека,
спомен от детството,
светулка изгубена,
парченце дъга,
стръкче трева
/запазила стъпки
на босоного хлапе/
отражение на луна
във очите на майка ми,
капка споделено мълчание,
прегръдка по пълнолуние
и частица от изгрев,
за да знам, че съм жива...
ПЕСЕН НА ВДОВИЦИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ
Ние не чакаме утрото.
Просто то ни застига измамно –
мислим си –вратникът пее
и те се завръщат.
Напразно – есени, зими, пролети,
дни, нощи, утра, лета
само децата ни се усмихват,
какво ли разбират.
Все още не вярват в смъртта.
Те ни остават –
и ще ги пазим.
И живеем, не, съществуваме –
тежък сънят клепачите свежда,
не винаги.
Болката шамията връзва;
все по-черна под слънцето бляска,
тъгата се стича безмълвно,
нивята мълчат ли, мълчат
и ни чакат.
Познават ни стъпките-
бавни, тежки, неживи.
Под гръдта ни сърцето
забравя да бие понякога,
както забравят да бият
сърцата на майките.
Тежко е да изгубиш детето си,
/ах, дано не ги надживеем, Господи,
пощади ни/.
Колко войни помни Слънцето,
не е истина.
Колко смърт помни Вятърът,
не е истина.
Колко сълзи помни Пръстта,
не е истина.
Колко безумие помни Земята,
не е истина.
Не е истина,
не е истина,
не е истина...
Ние не чакаме утрото.
Просто то ни застига по навик,
болезнено.
Но утеха малка остава ни-
скоро там ОТВЪД
ще се срещнем
отново.
ЗАВИНАГИ.
ВИЖДАМ СВЕТА...РАЗЛИЧНО
Ти си моята мъничка тайна,
дето крия под възглавницата си още.
Ти си моята любов непризнавана,
от която събуждам се нощем.
Ти си моята птица, излитнала
към небесата, без да ми каже.
Ти си моето неизречено питане,
съществуваш ли изобщо наяве.
Ти си моята мъничка тайна,
дето от очите ми скрито наднича.
Ти си огънят в мен недоказан,
на когото сама се обричам.
Ти си всичко това, без което
не умее да диша сърцето!
---------------------------------
Перевести с помощью дословного перевода:
МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА
***
По устните ми-
напъпили обещания.
За целувки.
Неопитани никога.
Несънувани.
Странни,
опияняващи,
диви
спиращи времето,
пазени...
(само за тебе...)
Потъвам в изгрева
на мечтите си.
***
Дословный перевод Бахмутова Виталия
под редакцией Ольги Мальцевой-Арзиани.
На губах моих
Распустились обещания.
Поцелуев
Никода не испытанных..
Которые не приходили ко мне даже во сне,
Странные,
Опьяняющие,
Дикие,
Останавливающие время,
Хранящиеся...
(Только для тебя).
Я тону в рассветных лучах
Своей мечты
МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА
Казвам се Мария Николаева Гюзелева.
Родена съм на 19 октомври 1981 г.
Мои творби са публикувани в регионалния и централния печат:
Някои от творбите ми са носители на общински, регионални и национални награди, между които: на ІІ награда за проза (при неприсъдена първа) от националния литературен конкурс, посветен на 40 години от създаването на „Асарел-Медет“ — гр. Панагюрище (2005), І награда (2008) и ІІ награда (2009) за проза в „Ний всички сме деца на майката земя”, І награда за поезия в „Пролет моя” (2010 г.), отличия от конкурси за хайку на свободна тема (2008, 2009 г.) и др.
Член на СНБП и АППА „Доброслов“ – Варна.
Автор съм на пет стихосбирки: „По-лека от сияние“ (1999), „Едно глухарче нежност“ (2005), „Между две дихания“ (2005), „Отвъд безкрая на очите ти“ (2006г., любовна лирика), „Изгаряне на сънища” (2008 г.).