I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
(Задания конкурса смотрите ниже)
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
был проведён осенью 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
будет проведён весной 2011 года:
http://stihi.ru/2010/12/01/8781
(задание к конкурсу)
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
Условия конкурса:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового османского ига, мы проливали свою кровь на святой болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит изумительный памятник святым братьям...Две православные страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов.
Выберите те произведения, которые Вам больше всего понравились,
и дайте Ваш перевод уже переведённого ранее произведения.
Перевод по Вашему желанию может быть представлен не в стихотворной форме.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов., при этом подчеркнуть
свою яркую индивидуальность.
Задание:
1.Предлагаются стихотворения
на болгарском языке
различных авторов..
Вы можете перевести каждое из них.
А можете выбрать единственное.
Если что-то в авторском стихотворении будет неясно,
обращайтесь письменно за разъяснениями, отправив
письмо либо на страницу комментария, либо в почту.
2.Напишите, какое стихотворение Вам больше всего понравилось и почему.
(При этом не обязательно переводить именно его).
3.В моём архиве есть много стихов других болгарских поэтов.
Посмотрите переводы с болгарского на моей страничке (3-4 страницы).
http://www.muzalubvi.ru/poems/512.html
Кто из этих авторов Вам особенно нравится? Напишите, и тогда в КОНКУРСЕ(2)
Вам будут предложены для перевода стихи этих авторов. Вы можете
воспользоваться и помощником переводчика:
Помощник переводчика (автомат) : http://translate.google.com/#
http://translate.google.ru/#bg|ru|
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Время проведения конкурса :
20 мая 2010г. - 25 июня 2010 г.23 час.55 мин. (время московское)
Подведение итогов : 27 июня 2010г.
Награды:
1.Публикация в Болгарии Вашего перевода (если он понравится болгарским поэтам).
2.Книга переведённого Вами автора с дарственной надписью.
3.Любовь болгарских поэтов.
4.Дипломы, грамоты и т.д.
Жюри конкурса оставляет за собой право добавлять участников на любом этапе конкурса.
Жюри конкурса оставляет за собой право на любом этапе конкурса изменять количество требуемых работ в сторону уменьшения.
Итоги данного и всех предстоящих конкурсов должны быть опубликованы не позднее 45 дней после окончания конкурса (Кроме чрезвычайных обстоятельств, о которых жюри обязано предупредить участников конкурса на 45 день и сообщить новый срок публикации итогов)
В итогах конкурса могут быть опубликованы как итоги конкурсных заданий, так и поощрительная информация о тех участниках конкурса, чьи внеконкурсные работы произвели впечатление на членов ЖЮРИ.
ЖЮРИ имеет право не комментировать свои решения.
Жюри приглашает к участию в конкурсе только тех участников, которые согласны с условиями конкурса.
Ваши переводы отправляйте в виде комментария к данному конкурсу
либо по адресу: opmaltseva@mail.ru
В теме письма укажите : МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
УСПЕХОВ ВАМ, ДОРОГИЕ ПЕРЕВОДЧИКИ!!!
НАДПЯВАНЕ.
Мария Шандуркова.
Три поляни, три престилки
шарени простряни.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми засмяни.
Слънце спира и изпраа
нанизи жълтици -
седем лъча се преплитат
в гиздави шевици.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми, засмяни
се надпяват, надиграват
в гиздави премяни.
С бяла гугла от Балкана,
кавалджия слиза -
песен тъжна, песен стара
бавно е занизал.
Люшка жито зряло зърно
и гората пее,
а хората им до тъмно
вятърът люлее.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми засмяни
се надпяват, надиграват
в гиздави премяни.
http://www.stihi.ru/2010/02/14/7490
Мария Шандуркова
***
Пак самотна, безсловесна,
само в стихове говоря...
Шири се любов безчестна -
как сърцето да разтворя?
http://www.stihi.ru/2008/02/06/3215
Йордан Кирев
ИЗБОР
Атанас Капралов
Все си казвам:
Човече божи,
поживей за плътта си дива.
Само с гола душа - не може.
Само с голо сърце - не бива.
Трябва в този живот коварен
рог от дявола да си купиш,
вместо в скрупули да се харчиш
и да търсиш човека с лупа...
Все си казвам. И все преглъщам.
Тихо.
Бавно.
И надълбоко...
Ех, ти ангелска моя същност,
колко ада ми костваш, колко!
Ако имаха капка смисъл
твойте блянове допотопни,
аз на дните си хляба клисав
щях да дъвча с усърдност попска.
Но сега само свивам устни
и пребърсвам потното чело:
като виждам - какво пропускам,
а не виждам - какво печеля.
http://www.stihi.ru/2009/06/18/7661
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
***
Всеки човек си има една пътека.
Най-щаслив е този,
чиято пътека дълго криволичи.
Той ще познае голямата умора
и голямата радост.
А голямата радост е толкова проста -
да имаш един човек,
едно дърво
и едно кладенче.
***
Подстрочник:
Каждый человек имеет одну тропинку.
Самый счастливый тот,
чья тропа долго извивается.
Он познает и большую усталость,
и большую радость.
А большая радость настолько проста -
иметь человека,
дерево
и маленький колодец.
ЕСЕНЕН СВЯТ
Величка Петрова
Кехлибарена есен
Реши руси брези.
От площада небесен
непорочни сълзи
леят алено лека
топлост, с крехкост на мак
и в тъгата ми мека
влиза слънцето пак.
Вятър сладко целува
тези руси брези.
Ревност
в мен ли изплува?
Завист ли ме срази?
Кой от дните ни кратки
и незнайно къде
гони мигове сладки
и от нас ги краде?
Кехлибарена есен
с кехлибарен похват
мъдростта си поднесе
в щриха
есенен свят.
2004г.
ВРАБЧЕ
Величка Петрова
Бягащи къщи.
Литнали улици.
Кънки.
Алаброс на момче.
Жадуващи длани.
Бегла прегръдка.
Момиче,
като врабче.
Сенките весело
гонят се с устните.
Вечерта люля се в смях.
Вятърът
пролетен,
острастен,
устремно
носи копнежа си плах.
Отлитнали къщи,
застинали улици,
поглед на диво врабче,
бродят в сърцето,
немирните скитници,
на побеляло момче.
Воробышек.
Перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Бегущие дома.
Летящие улицы.
Коньки.
Кудри мальчишки.
Жаждущие ладони,
Беглое объятие.
Девочка, словно
Воробышек.
Тени играют
В прятки с губами.
Ветер весенний,
Страстнай
Стремительно
Несет
Неосознанное
Желание…
Притихшие дома.
Застывшие улицы.
Взгляд
Непрерученного
Воробышка-
Бродят в сердце
Поседевщего
Мальчика!
Словно вечные
Странники.
ВАПЦАРОВА ВЯРА
Величка Петрова
Грабна ме омая…Влезнала съм в Рая!
В дефилето живо, Банско грей щастливо…
И душа пропада в дъхава прохлада.
Вече дни и нощи нося се без поща.
Пиринската грива с ручеи пенливи,
пей за жалост стара –
Вапцаровата вяра…
В паветата ли скита?
С балкана ли се сплита?
Носи се просторна, от птиците по-волна Калдъръми стари, пъстрите довари,
гиздят се за полет с Вапцаровата пролет.
А духът нехае с древността играе …
Буйно галопира и до днес не спира,
жилав непокорен, див и недоборен.
Вапцаровата вяра за света е мяра.
Горд с хайдушки корен сее дух свободен
и с дебрите в Пирина, ухае на светиня.
2009г.
ВЯРНОСТ
Петко Каневски
Мама остави
престилката с дюли,
легна в ковчега
и забърза към татко...
Слънцето все още
сънуваше юли,
ала за кратко... ,
ала за кратко.
***
Денят остарял
се подпря на прозореца
и сам забеляза,
че дълго кърви
библейската диря
от него сторена
на катафалката,
след която върви.
***
Мама нямаше време.
Татко догонваше.
Цели четири години
той беше напред.
С боговете се срасна,
но звук не отронваше,
нито знак ни изпрати,
че е всичко наред.
***
Вярвам в Бог.
Затова и мама си тръгна,
да не би да е в тежест
на тази Земя.
Там, в Отвъдното, знам
Духът и обръгна,
да е Ангел- пазител
и мой Съдия!
----------------------------------------------
ВЕРНОСТЬ
Авторизированный перевод
с болгарского языка
Ольги Мальцевой-Арзиани
Мама оставила
фартушек милый,
Даже айва в нём
как память хранилась.
В гроб улеглась,
о земном позабыла,
К папе умчалась.
Вот Господа милость!
***
Солнце ещё
про июль вспоминало.
День устарел
на оконце старинном .
Ей на земле
путь остался немалый-
Путь в катафалке,
последний путь длинный.
***
Мама спешила.
О папе все мысли.
Год, снова год.
Их набралось четыре.
Он ни малейшего
знака не выслал,
Как он живёт
в неземном своём мире.
**
Верую в Бога,
Молюсь неустанно,
Так как и мама
молилась о нас.
Кроткая, нежная,
милая мама...
Ангел Хранитель
с ней рядом сейчас.
-----------------------------
ПЕТКО КАНЕВСКИ
МЪЧНА ТИШИНА
На баща ми
Боже мой,
каква тишина!
И от днеска
татко го няма.
Аз изпитвам
огромна вина
пред сълзите
в очите на мама.
Всяка вечер
тя плаче до сън,
ала сън
не я хваща до утрото.
Щом вратата
се хлопне навън,
се изправя тя цяла
на кутрето.
Татко чака,
тя знае, че той
ще се върне
със изгрева ален;
романтичен,
до болка герой,
през прозореца
само погален.
През прозореца,
ала уви
есента
е затрупала цяла;
мойто детство
и мама почти,
с тишината,
от мъката бяла...
-----------------------------
ГОРЕСТНАЯ ТИШИНА.
Петко Каневски
Посвящается отцу.
Авторизированный перевод
с болгарского языка
Ольги Мальцевой-Арзиани
Боже мой,
какая тишина!
Умер папа.
Любимый самый.
На меня
навалилась вина
Из-за слёз
на глазах у мамы.
Тихо плачет
до самого сна,
Только сон
не идёт к ней теперь...
Продолжает
ждать папу она.
Верит, что
распахнётся вдруг дверь...
Он войдёт,
Романтичный герой,
А рассвет будет
Сказочно алым.
Сквозь окно
мама видит его,
Как же жаль,
что отца не стало...
Листопад
за осенним окном
Мою маму
и детство скрывает.
Вспоминает
о папе моём
Тишина,
вся от горя седая...
БЪДНИ ВЕЧЕР (СОЧЕЛЬНИК)
Величка Петрова
Нощта е стихнала в чакаща тръпка.
Вечерницата сияе.
Идва Спасителя в светла прегръдка.
Небесната бездна омае.
Идва спасителят!
Древни пророци, древните книги разтварят.
Сбъдва се!
Сбъдва се!
Вяра потоци пътя постилат към рая.
И раят е близо, близо, човече!
Вслушай се!
Вслушай се само!
Бог е в Спасителя, тук, не далече.
Тук е, в сърцето отрано.
С него Надежда, мир и Спасение
носим с извечното време.
Мъдрост узрява.
Мъдро смирение
вие поредното бреме.
Нощта усмихната утрото спуска.
Зорницата маха от рая.
Утрото-бъдното с топла закуска
праща целувка в безкрая.
1997г.
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2924
***
Демир Демирев
Обичам те жестоко,
както в пустиня се обича.
И безнадежно.
СТАРАЯ ПЛАСТИНКА
Майя Вапцарова
***
Като стара грамофонна плоча
изкривена
съвестта ми стърже
все същото место.
Колко ли време е изминало?
И дали съм се разсънила?
Кой век сме?
Въпроси с хиляди
дрънкат в главата ми.
Срещу мен в огледалото
нечий образ
се обръща:
спиш ли?
Днеска в сънищата само
хората за съвест се връщат.
СТАРАЯ ПЛАСТИНКА
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Романс.
Как старая пластинка
искривленная
одно и то же место
задевает,
так совесть моя,
в душу воплощенная,
меня
к моим проступкам
возвращает.
И сколько лет прошло,
мне нет уж дела.
На тысячи вопросов
нет ответа.
Я сплю,
или проснуться не посмела?
Мне совесть шлет
из прошлого приветы.
И в зеркале моем
глаза чужие,
во сне лишь совесть наша
нас тревожит.
Уходят наши годы молодые.
А прошлое с годами все дороже.
http://www.stihi.ru/2008/11/07/336
ПРОФИЛ ОТ КАРТИНА
Демир Демирев
Бяло петно
над селото -
сняг!
СНИМКА В СНЯГ
Демир Демирев
Аз
в тълпата
на кнежинките.
Оснежен!
СЕГА МОГА ВСИЧКО
Демир Демирев
Сам е
светът.
Сам съм!
Като Христос
обикалям.
Търся си името.
http://www.stihi.ru/2008/02/06/3000
Йордан Кирев. Волшебное Зелье
ОМАЙНО БИЛЕ
Признавам аз - очите ти зелени
по красота са с други несравними.
Щом видя ги, сърцето тайно в мене
възпява ги с най - светлите си рими.
Постой до мен, да те погледам още.
За теб търпял бих всякаква несгода.
Като звезда си ти във мойте нощи -
намигаш палаво от небосвода!
Не си ми черна правила магия,
нито пък карти от любов редила.
Ще вехна аз, докато не открия
къде си с мен - омайно биле пила!
ВОЛШЕБНОЕ ЗЕЛЬЕ.
Авторизированный перевод с болгарского
ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ - АРЗИАНИ
Признаюсь я - глаза твои зеленые
По красоте с другими несравнимы.
Когда я вижу их - душа влюбленная
В мои стихи твое вплетает имя.
Ну погоди же, дай мне наглядеться!
Ради тебя терпел бы все невзгоды.
Лишь для тебя мое пылает сердце,
ты - как Звезда Ночного Небосвода.
Ты не гадала и не ворожила,
Но все равно меня околдовала!
Каким волшебным зельем напоила?
В каком лесу его ты собирала?
Из книги "ВОЛШЕБНЫЕ СНОВИДЕНИЯ"
Республика Болгария
2004 г.
http://www.stihi.ru/2008/02/06/3215
Мария Шандуркова
ЗИМЕН ЕТЮД
Пак е бяло край нас
и гората блести
и звъни
в своя сребърен скреж.
Пак е розов
далечният връх,
от студения изгрев смутен.
А покрита със сняг планината
сякаш скрила е
земната скръб
и нашето щастие бяло.
Ние отново сме влюбени
и отново вървим
по разкошния път
сред дървета и клони,
натежали от спомени.
Мария Шандуркова
ОТКРОВЕНИЕ
триптих
1.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и се радвам на смъртни неща.
Къща малка с двор и ограда
са отдавнашна моя мечта;
птица в полет, трева некосена
и покапал по бузките мед;
пълна с обич пулсираща вена
и целувка – сред хората – с теб.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна –
гладка кожа, усмивка и чар,
гледам тихо, смутено и смаяно
на живота безценния дар.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и обичам нетрайни неща –
ведър поглед, среща случайна
и прегръдка на малки деца.
2.
Ще ме видиш разгърдена
срещу вятър и птици,
край очите със бръчици,
с любопитни зеници.
Ще ме видиш разплакана
от докосване снежно,
като пламък застинала
и втвърдена от нежност.
Ще ме видиш да съхна
край заключени двери,
но место да отдъхна
не ще си намеря,
защото съм смъртна,
защото съм крайна
и ме мами по пътя
великата тайна.
3.
Само думите са безсмъртни –
вярвам в тях и песните кича,
от сърцето си ги откъртвам
на безсмъртна да заприличам.
Мария Шандуркова
МАЙЧИНА ПЕСЕН
Като пролетно цвете
растеш на земята,
мило мое момче.
В слънчево лято
мед на пчелата
ще даваш, мое момче.
Като птичка запяла
на цъфнала клонка
люлея те, мое момче.
Короната бяла
под теб щe остане.
Ще литнеш ти, мое момче.
Ще капят листата
и облаци бурни
над тебе венци ще плетат.
В косата ти
сребърни искри отбрулени
немирника ще укротят.
А аз ще повтарям,
свита и малка,
в съня си: „Мое момче!”
Ти ще помилваш
старата майка
с любещо щедро сърце.
Мария Шандуркова
ВОЙНИШКА МАЙКА
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам сякаш
първия ти вик родилен...
Във този въздух свят се закълни
и в името на твоята Родина!
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам първата ти дума "мамо"
и сякаш нежно знамето трепти
над силното ти рамо.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Земята мъжка дума не забравя -
тя помни низък и велик,
а верните прославя.
Тя храни гладните на път,
а жадните пои от извор бистър,
пред смелите издига връх,
страхливците от род отписва.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
И винаги ще имаш вик в гърдите
и нежност за детенце и старик,
и здрава мисъл в бъднините.
На нашата земя са нужни днес
словата клетвени на смели хора.
Кълни се, сине, в майка и във чест
и чуй, вместо земята ти говоря.
Мария Шандуркова
РЕКВИЕМ
На баща ми Стефан
Като утаена мъка
потъна в земята, татко.
Тази добра земя,
моята красива земя
те прегърна.
Като корен от сърцето ми
ти лежиш в нея.
И те обичам повече
и на земята ще съм вярна,
че всеки земен стон усещам
чрез твоето присъствие във нея.
x x x
Когато в градината
узрелите ябълки капеха,
ти почина.
Когато жарта на деня
се събираше в огненото кълбо
на залязващото слънце,
твоите ръце изстиваха.
От бели ружи свих венец
над главата ти
и до червения диск на слънцето
сложих твоето изсушено бледо лице.
Запомних удара на падащата ябълка
и дишането ти,
последната глъдка въздух
и последната твоя сълза.
Тя се утаи в моите очи
и сега през нея гледам света.
х х х
Страданието се утаява
като отрова в кръвта ни,
в нервите, във всяка клетка
и ни приближава до края на материята.
Тогава въздухът навлиза усилно в тялото -
да прогони отровите.
Тогава в съня на човека
живеят най-милите хора,
за да се борят с отровите.
Тогава устните
изричат най-мъдрите думи,
за да надвият отровите...
Нима не стигат хората,
и въздуха, и думите,
за да няма страдание?
Мария Шандуркова
ЗЕМЯ
По пътища от топъл чернозем
събирах класове на радост.
Пшениците люляха покрай мен
във златна люлка хляба.
Едно зърно остана в мен,
сълза от твоя чернозем.
Преминах през поля от цвят.
От рози, мента, лавандула
събирах сладък аромат
и пити медени сънувах.
И цвят, и хубост са във мен,
земя, от твоя чернозем.
Орлово гняздо ме роди.
И Шипка в свойта слава
като орлица-майка бди
за стъпките ми по жарава...
България остана в мен,
завет от твоя чернозем!
Мария Шандуркова
XXX
Прелива радост в южното поле,
разпуква зимните дървета плодни,
под щъркеловите криле
небесен цвят от синева се рони.
И в моя дом - планински и студен
донасят южна песен ветровете...
Орлова сянка в тоя ден
стопява и по мене снеговете.
XXX
В минутата, когато замьлчавам
пред теб и твоите песни,
към светлина вратата се отваря
и търся пътя неизвестен
с изгубената моя вяра.
Загубих я във пепелта от обич...
А бях я вързала с въже на ревност...
А бях я зидала във мост над бездна...
А бях я вдъхнала във горски здравец...
Как се разпадна? Как изчезна?...
В минутата, когато замълчавам,
забравените въгленчета парят,
едно въже гърдите ми пристяга
и сякаш в бездната отново падам
от удара на старата ми вяра.
Но ти ме спираш - здравец ми подаваш
в минутата, когато замълчавам.
И твоя дух - тъй земен и тъй сладък,
ми връща обичта и вярата.
XXX
Да бъда ли цвете на твоята маса?
Да вехна от дим и случаен каприз?
Че мисли си цветето: "Аз съм украса,
но крие се в мене по-весел девиз.
Кому ще послужа - увяхнало, грозно –
дори във кристалната чаша с вода,
дори аромат да ми вкарат венозно,
ще бъде разкъсан реда.
Ще бъда аз цвете, лишено от корен,
лишено от сладкия звън на пчела,
а ти ще си може би много доволен,
разперил над мене ненужни крила.”
Мария Шандуркова
ДЪХ ВЪРХУ СТЪКЛО
Със дъх помилвах
хладното стъкло
и името ти,
твойто име писах...
Не връща се, което е било.
Затуй навярно
стана тихо.
Небето падна ниско.
Посивя.
Гората посивя
и се размъти:
от дънерите черни
хлад повя
и клоните се люшнаха
в безпътица...
Не, няма връщане.
Боли.
Дъхът стопи се -
няма твойто име.
Мъгла пълзи
и черен сняг вали
във тая рано подранила
зима...
А може би това е само сън?
Като насън
люлеят се медузи...
Студено е,
студено е навън.
И страшно е
без мъничко илюзии!
* * *
В очите ти са утаени сенките
на южни планини...
Под веселия скреж на миглите
просветват капки
от променливо море.
А топли и заоблени скали,
издялани от светли ветрове,
са твоите нетрайни, слаби,
вечни и човешки
рамене.
Как да усетя слънцето –
и живата енергия,
и топлината му –
ако не те докосвам?
Как да усетя разредения въздух
на Хималаите
и всички земни планини,
ако не те целувам?
Как да усетя кротката ласка
на тиха река и
тътена на океаните,
ако не заспивам до тебе –
любима и застрашена?
Как ще усетя посоките на света,
ако не търся очите ти?
В тях е тайната.
Аз искам всичко да узная...
И за бликналите потоци
от топлите недра на твоята материя,
които са невидими,
ала наричаме любов
и назоваваме поезия.
* * *
Южни птици над мене се спущат –
търсят място гнездо да сплетат...
Аз не съм ни дърво, нито къща
как ще могат във мен да гнездят?
Чуйте пролетни, прелетни мои!
Ето дланите, пълни с храна
и очите ми – топли покои,
и косите – със дъх на жита.
Слезте, вземете ги и полетете,
песните само във мен оставете!
СЪДБА-БОГ
Мария Шандуркова
Не можеш от съдбата си да бягаш,
тя с теб е и те дебне всеки ден.
Сам Бог – невидим, ще те изненада,
заслужено добро ще ти даде.
Мечтах по Висини, за близки плаках,
горчилки пих, умирах без Любов...
Но винаги все някой ми помага –
когато трудно е , със мен е Бог.
Помага той да виждам Красотата
във паяче, във птица, във дете
и знам, че ръководи ми душата –
за Вярата – венеца ми плете.
Той мислите ми към добро напътства
и нежно се промъква във кръвта,
от погледа ми Светлина излъчва,
а в думите ми влиза с Любовта.
Той Благ е – и в душата ми е радост,
Загрижен, Милостив, но Строг,
когато трябва, може да наказва,
ако изхвърлиш от сърцето Бог.
Законите не искам да забравям
и с трепета на моето сърце
молитвите към Него аз отправям -
на всички хора Обич да даде.
28-29.04.2010.
ХРАМ
Величка Петрова
Отшелници в молитвите горят
тихо стъпват, свята е земята,
прошките с молитвите берат
и събират в книги чудесата.
Четем ли ги поръсва Божи дар,
любовта огрява ни душите
надеждата светлее в мил другар,
по-щастливи тръгваме през дните.
Отшелници молитвите редят
как да спастрим доброта в бедите,
с вярата да търсим ведър път
и да се опазим от злините.
2010г.
РИСУВАМ ТЕ
Величка Петрова
Рисувам те, моя Родино,
с гордия ръст на Пирина,
с коси от житата узрели,
с ръцете на пътища бели.
Рисувам те, моя Родино,
с очите на ручеи сини,
с чело на хайдушки балкани,
с усмивка на сочни поляни.
И знаме за теб отредено
от бяло, зелено, червено,
рисувам, когато потрябва,
победата твоя да грабва.
Сърцето ми, моя Родино,
събрало е в твоето име,
рисунката топла и сладка
на детството с мама и татко.
ИЗОСТАВЕНИЯТ МОНАСТИР
Димитър Арнаудов
Малък,сгушен монастир -
птичка край планински вир.
с бели, като сняг, стени,
с дъбови отвън врати...
Зърнах те от недалечно било,
монастирче мое мило,
и заплака моето сърце
с глас на мъничко дете.
Кой ли в теб живее?
Кой ли в храмчето ти пее?
Никой тука се не подвизава!
Ти потънало си във забрава.
Празен е и този монастир.
Празен е като пресъхнал вир.
Съжали го, Боже, Ти!
С благочестие го напълни.
01.10.2002. г.Салоники. Греция
ЗАБРОШЕННЫЙ МОНАСТЫРЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани.
Монастырь вдали к скале приник.
Там в тени чистейший бьёт родник.
Стены белые, дубовые врата,
Тишина, покой и красота...
Припев:
Милый монастырь, издалека
Я тебя увидел свысока.
Защемило сердце в тишине:
Поспешит ли кто навстречу мне?
Есть ли кто - нибудь в монастыре?
Запоют ли в храме на заре?
Или же заброшен, позабыт
Монастырь среди лесов стоит?
Припев.
Но обитель древняя пуста...
Лишь скрипят дубовые врата...
Господи, в обитель жизнь вдохни!
Господи! Спаси и Сохрани!
Март 2008.г.Пловдив. Болгария
http://www.stihi.ru/2009/12/26/6359
БАЛЛАДА
Ваня Данева
Стихнали улици,
среднощна балада,
влюбено мракът трепти.
Кой ни повика –
две скитащи сенки?
Аз – лятната буря
и зимната – ти.
Кафето на ъгъла,
уж за минута,
щедро ще ни приюти.
И ще се срещнем –
съдбовно случайно:
аз – лятната буря
и зимната – ти.
Ще блесне светкавица,
после далече
просторът ще поблести,
щом се докоснем –
наелекрезирани:
аз – лятната буря
и зимната – ти.
Градът ще сънува
любовни сънища.
А на разсъмване ще завали.
С тебе ще тръгнем
по нашата улица –
може ли някой
да ни раздели…
НОЧНАЯ БАЛЛАДА.
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани
Утихшие улицы,
баллада Ночная...
Мрак навевает Мечты.
Две тени блуждают
и ночь охраняют:
Я-Летняя Буря,
И Зимняя-Ты.
Кафе на углу.
Тебя просим призывно:
Две тени скорей приюти!
Случайна ли встреча?
Мы вместе весь вечер,
Я-Летняя Буря,
И Зимняя-Ты!
Под молнии светом
не медли с ответом,
ответь на мои мечты.
Пусть прикосновенье
заполнит мгновенье.
Я-Летняя Буря,
И зимняя-ты.
Пусть городу снится
любовь яркой птицей
невиданной Красоты!
Дождь сон мой не смоет,
полны мы любовью,
Я-Летняя Буря,
И Зимняя-Ты!
http://www.stihi.ru/2008/11/11/4266
ПОГЛЕД
Нено Александров
С походка
на самодива,
с ръце на
дева Мария,
с усмивка
на Мона Лиза
момичето сърцето ми прониза.
С омаян поглед
музика и красота
озари и озвучи
моята душа...
СПОМЕН
Нено Александров
Няма да забравя
детските години, тичах
по полята с пъстрите градини
и гледах звездите
и гледах луната,
изгрева на слънцето над планината,
летенето на птиците
и нощем
полета
на вятъра,
и още...
Детските очи
бяха любопитни,
жадни
и гладни, и ненаситни.
Търсеха
вратата на света
и искаха към него да летя.
1984г.
http://www.stihi.ru/2010/05/10/5821
СЪДБИ
Нено Александров
Всички се раждаме еднакви,
но в живота ставаме различни
с нашите съдби, радости беди.
И всеки носи своя кръст
до последна шепа пръст
1975г.
Величка Петрова
Стихи 2010г.:
ИЗРАВНЯВАНЕ
Лицето ти
на прага се усмихва,
когато ни пое за първи път...
Защо сълзата днес в гласа притихва?
Защо очите ти
преливат в скръб?
Нали отново
пак ще срещаш друми
в съдбите на пораснали деца?
За теб не пазим само топли думи
а светлина от лумнали слънца.
Учителю, не казвай сбогом.
Сбогом
на миговете само тук кажи.
А времето
и в радост и немога
днес в шепа обич
между нас лежи.
УЧИТЕЛЮ
Сърцето ми
пред тебе коленичи,
защото го научи да цени
горчилката,
живота да обича
с добрите му и лошите страни.
Обратното на другото да вижда,
не само в черно-бели цветове...
дори, когато спъне се...
И трижде.
От раните да ражда светове,
които гони и лови в безкрая
на младата разбунена душа,
която я сравняваш само с рая,
дори когато сбъркам и греша.
Учителю, пред тебе коленича.
От сенките на делничните дни,
зад ъгъла ме чакат и надничат
топлите ти слънчеви очи.
ЗАВРЪЩАНЕ
В сън пристигам.
В сън пристигам само.
И сълза една ме гледа нямо.
Аз на твоето вълшебно рамо,
спирам се и шепна
мамо, мамо…
Чакаш ли ме?
Чакаш ме…
Не питам.
Душата ти осиротяла скита.
Скита и ме търси из чужбина
да ме стопли за да не погина.
Чакаш ли ме?
Чакаш ме…
Не питам…
Душата ми усамотена скита,
търси те из родните полета,
за да стоплиш моята несрета.
Знам късмет
от бяла ластовица
каца само
в Йовковата жица,
но дори по нокти да се влача,
се научих мамо, да не плача.
Снимките ме гледат
глухо, нямо…
Чакаш ли ме?
Чакаш ли ме мамо?
Виждам в сън прозорецът блещука
и сърцето пращам ти от тука…