РАДКО СТОЯНОВ. БОЛГАРИЯ
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вм представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
РАДКО СТОЯНОВ
Роден съм на 20. 11. 1935 год. в село Костур, Хасковска област. Завършил съм Софийския университет „Климент Охридски” – българска филология. Работил съм дълги години като учител и като специалист в областта на културата. Издал съм осем поетични книги:
„ На Тракия болката свята”, „ Обичам те! Обичай ме!”, „Не ще угасне любовта”, "Сърцето без обич не може”, „Весел празничен календар”,
„Твоето име е Любов” , „Мишлето – шампион”, „Родопският орел”. Занимавам се с изследователска и събирателска работа. Ръководител съм на Литературен клуб „Христо Ботев” към Военен клуб – Ямбол.
Съставител на повече от 20 литературни сборници
перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Я родился 20.11.1935 г. в селе Костур, Хасковской области. Закончил Софийский университет "Климент Охридский" - болгарская филология. Работал долгие годы учителем и специалист в области культуры. Издал восем книг стихов: "Святая боль Тракии", "Люблю тебя! Люби меня!", "Не угаснет любовь"," Сердце без любви не может", "Весёлый праздничный календарь", "Твоё имя - Любовь", Мышонок - чемпион", "Родопский орёл". Занимается исследовательской и научной работой. Руководитель Литературного клуба "Христо Ботев" при Военном клубе города Ямбол.
Составитель более 20 литературных сборников.
ПАТРИОТИЧНА И ГРАЖДАНСКА ЛИРИКА
РОДНА ЗЕМЯ
Радко Стоянов, България
Аз чувам твоя глас, на шир и длъж понесен.
Аз виждам твоята неземна красота.
Аз пея твоята вълшебна древна песен
и зная, че за мен си всичко на света!
Обичам аз от твойто минало метежно
да пия на колене изворна вода,
да гледам как в небето свилено, безбрежно
изгрява твоята рубинена звезда!
Обичам твоите полета и градини
и непристъпните ти горди върхове!
Реките и вълните на морето сини,
и хората ти по села и градове!
Обичам аз и слънчевото лято знойно,
и ласките на пролетните ветрове,
и ведрата усмивка на момиче стройно,
и утрото, което птиците зове!
Когато сутрин буди ме от сън зората
и вечер ме приспива родният балкан,
усещам как прегръща ме с любов земята
тъй, както се прегръща син любим, желан!
Не искам да те славя като рай небесен,
не искам да те кича с гръмки имена!
Аз просто те обичам като свята песен
и нося твоите мечти и знамена!
НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ
Радко Стоянов, България
Ти виждаш ясно в детските очи
смеха звънлив на пролетни камбани,
простора син от песни как звучи,
как нежно галят две горещи длани.
Ти виждаш ясно в детското сърце
надеждата и вярата в доброто.
По ангелското грейнало лице –
на любовта щастлива тържеството.
Ти виждаш ясно в детските мечти,
на утрото кристално синевата.
По устните невинни как цъфти
на детството безгрижно красотата.
До късни нощи като майка бдиш,
пътека вярна търсиш към душите.
Изпълваш ги с надежда и любов –
да литнат като птици към звездите.
ГОРЧИВАТА ИСТИНА
Радко Стоянов, България
Аз зная горчивата истина стара,
че трудна и тежка ще бъде борбата,
че ще е нужна най – силната вяра
да грейне за радост и обич съдбата.
Моторът на днешното време закиха,
враждата помете на дните мечтите.
Студените вихри небето покриха,
народът тревожен понесе бедите.
Не стана животът ни хубав и лесен,
звездите отгоре не славят човека.
И хлябът е черен, горчи като плесен,
но жива надежда се ражда полека.
Убиват я нашата вяра, поете,
и в бялата пролет, и в дните честити.
Но тя продължава все още да свети
в сърцата ни гневни със рани покрити.
Ще вземем от твоята вяра по зрънце!
Ще минем през брода коварен, поете!
Ще грабнем в ръцете си нашето слънце
и то ще ни свети с усмивка на цвете!
СТАРЦИТЕ
Радко Стоянов, България
Старците на пейките седят,
радват се на хубавото време.
Приказки за младостта редят,
за сегашното си тежко бреме.
Старците шегуват се дори
със живота си недраг, нелесен.
казват, че ще дойдат дни добри
там – в отвъдния им дом небесен.
Старците са грохнали от труд,
но със смях поглеждат към бедите.
като фокусници в цирк прочут,
стискат си зад зъбите душите.
Все пак, хубаво е да си жив,
слънце топло денем да те грее,
да проблясва погледът игрив,
сън за щастие да те люлее!
ЛЮБОВНА ЛИРИКА
АХ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ…
Цветята за любов шептят, изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят по устните на всички хора.
И аз вървя опиянен от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен и розов цвят над мен се свежда.
Но ето, че премина Тя с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя, защото тя го беше взела.
След нея хукнах изведнъж, безумен като влюбен мъж.
Не зная кой съм, где съм, що съм. Животът ми виси на косъм!...
Дали да взема да се гръмна, да скоча от скала ли стръмна?
На спътник ли да се превърна, щом нямам шанс да я прегърна?
О, Боже, дай ми малко ум - да тръгна пак по своя друм!
АХ, ЛЮБОВЬ, ЛЮБОВЬ...
Дословный перевод Бахмутова Виталия
под редакцией Ольги Мальцевой-Арзиани.
Цветы любви шепчутся, их ароматом наполняется простор,
Весёлые улыбки цветут на губах всех людей.
И я иду опьяненный радостью, красотой, надеждой,
Иду пленённый нежностью и роза склонилась надо мной.
Но вот, Она прошла мимо меня с дерзкой походкой газели,
Ум мой мигом улетел, потому что она им завладела.
За ней я ринулся тотчас , безумный, словно влюблённый мужчина.
Не знаю кто я, где я, что я. Жизнь моя висит на волоске!...
Взорваться мне, что ли, или спрыгнуть с крутой скалы?
Может, в спутник превратиться, раз нет шанса её обнять?
О, Боже, дай мне немножко ума - чтобы отправиться снова в свой путь!
ХУБАВ ДЕН
Радко Стоянов, България
Честит е този хубав ден,
във който ти си се родила –
от майско слънце озарен
и твоята усмивка мила.
Не мога злато да ти дам,
пари, богатство или слава.
Сърцето ми е твоят храм
и в него любовта остава.
Вземи от мене този дар
и стрък от ароматно цвете.
Вземи горещата ми жар –
любов в очите ти да свети!
НЕ БЛЕНУВАЙ !
Радко Стоянов, България
Пролетта е накичила пак
по косите ти цвят ароматен,
а разцъфнали рози и мак
те целуват със дъх благодатен.
От очите ти греят звезди,
от усмивката птиците пеят.
Запламтели от огън гърди,
за любов всеотдайна копнеят.
Ведроликата пролет цъфти
и повдига за полет крилата.
Не бленувай, момиче, лети!
Любовта възвисява душата.
Пролетта е дошла! Пролетта –
всемогъщият зов на земята!
Любовта е дошла! Любовта –
най – вълшебният зов на сърцата!
ТИ СИ ВСЕЛЕНА
Радко Стоянов, България
Сърцето ми с тебе говори
на своя вълшебен език.
Пред моите пламнали взори
е твоят пленителен лик!
Поглеждам с надежда очите,
в които небето гори,
очите, в които звездите
припламват от обич дори,
и виждам, че ти си вселена,
която струи светлина,
че ти си от Бога родена,
за обич и нежност – жена.
Неземна е твоята сила
да сееш мечти, красота.
Сърцата с любов покорила,
ти правиш по- мъдър света!
ЗВЕЗДНА ОМАЯ
Радко Стоянов, България
Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди.
В тишината като цвят се ронят
и покриват твоите гърди.
Пламнала от звездната омая,
като лунна фея грееш ти.
Аз те викам, искам да узная
има ли ме в твоите мечти.
Сън ли е това или наяве –
пита моето сърце света.
Тази приказка не се забравя,
може би това е любовта?
Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди.
В тишината като цвят се ронят
най- прекрасните ми земни дни!
ЖЕЛАНИЕ
Радко Стоянов, България
В очите ти желание блести
и щастието с тебе тук пристига.
Най- нежно цвете на света си ти
и то на мен завинаги ми стига.
Ще дишам твоя дивен аромат,
додето раят слезе на земята.
Ще стана, знам, от всички най- богат
с вълшебната царица на цветята.
От теб сияе мъдра светлина,
ти пристан си, утеха и закрила –
една спокойна зряла тишина,
която има чудодейна сила.
Да бъда с теб- това за мен е раят –
пътуване на двама до безкрая!