по мотивам Мартина Динкова
( Болгария- Франция)
В сердцевине всякой груши
Есть семечки , мелкие и чёрные,
Когда её откусишь, она умирает,
Съешь и проглотишь.
В сердце всякого поезда есть паровоз,
Большой и сильный,
Если паровоз заржавеет,
Его заменяют и забывают.
В сердце всякой шутки есть доля правды,
Большая и маленькая.
Это как рассказать смешной анекдот,
Повторить и продолжить.
В сердце каждого человека есть любовь,
Вечная и сильная...
Как её почувствуешь,движешься вперёд,
Оживаешь и воскресаешь!
Любов
В сърцето на всяка круша има семе.
Малко е и черно.
Като го отхапеш крушата умира.
Изяждаш го и преглъщаш.
В сърцето на всеки влак има локомотив.
Голям е и силен.
Като го спреш локомотивът ръждясва.
Заменяш го и забравяш.
В сърцето на всяка шега има истина.
Голяма е и малка.
Като я кажеш шегата разсмива.
Повтаряш я и продължаваш.
В сърцето на всеки човек има любов.
Вечна е и силна.
Като я почувства човекът тръгва.
Изживява я и възкръсва.
художник: С. Брусилов