Вера Аксенова 2. Отиват си приятелите. Затварят страниците...
Уходят друзья. Закрывают страницы...
Вера Аксенова 2
[буквальный превод]
буквален превод
Отиват си приятелите. Затварят страниците.
Отиват си… Къде? Неизвестно… Защо?
Не зная… Наоколо - лица непознати
и списът на моите изтъркани теми.
Ще отворя прозореца. Ти нахлуй, свеж ветре.
Изпъни платната на моите слънчеви дни...
Ще заспя по-рано. И ще се събудя на съмване,
за да изпея своята песен. Аз помня за нея.
Ще полети моята песен над езерото от мъка,
Ще разнесе с вятъра тъга и печал.
И Ангелът ще запее. И тревогата ще си отиде.
И за погледа ще се открият нови хоризонти.
Което е в мен, никъде няма да изчезне.
Но хвърля се душата в своя прощален полет.
Живееш ти в мен, моя горда песен.
И радост. И болка. И надежда... живее.
---
http://www.stihi.ru/2011/10/20/7377
Уходят друзья. Закрывают страницы...
Вера Аксенова 2
Уходят друзья. Закрывают страницы.
Уходят… Куда? Неизвестно… Зачем?
Не знаю… Вокруг незнакомые лица
И список моих же заезженных тем.
Открою окно. Ты ворвись, свежий ветер.
Надуй паруса моих солнечных дней…
Пораньше усну. И проснусь на рассвете,
Чтоб спеть свою песню. Я помню о ней.
Взлетит моя песня над озером грусти,
Развеет по ветру тоску да печаль.
И Ангел споёт. И тревога отпустит.
И взору откроется новая даль.
Что было во мне, никуда не исчезнет.
Но рвётся душа в свой прощальный полёт.
Живёшь ты во мне, моя гордая песня.
И радость. И боль. И надежда… живёт.
© Copyright: Вера Аксенова 2, 2011
Свидетельство о публикации №11110207377
философская лирика, 20.10.2011 19:30