Какъв бе този смугъл ден
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше..,
душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О,влюбените знам,че от дъжда
пази ги чадър на любовта.
Превод от Ольга Мальцева - http://www.stihi.ru/addrec.html?2012/03/13/6929
Превод от Светлана Трагоцкая 2 - http://www.stihi.ru/2012/01/10/409