Горстка земли

Светлана Пригоцкая
 по мотивам Росицы Петровой
     ( Болгария)

   Эта осень разлукой полна,
   Листопадом,седою печалью.
   Белый мрамор,листвы желтизна,
   С болью, грустно запела гитара.
   Твои песни, поэт дорогой,
   Исполняет гитара-подруга,
   Она верность хранит и любовь,
   Что ей осень, холодная вьюга.
   Только осень притихла чуть-чуть,
   Только птицы взмахнули крылами,
   И душа отправляется в путь
   Без коней  золотыми лугами.
   Горсть земли нам напомнит с тобой,
   Тот прожил свою жизнь не напрасно,
   Кто добро созидал и любовь
   Всей душою и песней прекрасной.

http://www.salon-kartin.ru

. Шепа пръст

Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.
А китарата тъжно запя
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.

Подстрочный перевод
  ОЛЬГИ БОРИСОВОЙ

Эта осень так полна
Расставаньем и серой печалью
И вздохи постели желтой
Грудь из белого мрамора.
А гитара грустно запела
Твои песни,друг дорогой,
Она была твоя самая верная спутница
В дни радости и в дни печали.
Эта осень такая тихая,
только птицы размахивают крылами
И ожидает душа твоя свиты
С нею  тронуться без упряжки и лошадей.
Горсть земли  сдерживающей жалость(горе),
Чтобы напомнить вам и мне,
Что человек прожил напрасно.