по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/07/31/7671
Море вновь жаждет лета,
Воспоминания и мечты,
Влюблённые чайки рассвета
И солнышко-это ты...
Волны зарю целуют
Брызгами бирюзовыми,
Весна меня снова ревнует ?
Дожди надо мною розовые...
Волны вновь гонит ветер
И облака в летний зной,
Взгляд, что как солнце светит,
Смывает волна за волной.
Сыплет на берег песок,
Как непослушный ребёнок,
Горсточку спрячет вдруг впрок
В кармашек волны зелёной.
Море волнений любви,
Самой горячей и смелой,
Снова со мной говорит,
В объятья зовёт чайкой белой...
художник: Аверин Александр
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…