по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/06/23/609
Глоток украденного счастья,
Горчит любимое вино,
День прятался в ночи горячей,
Мечты летели в дождь хмельной...
Два светлячка светили в травах,
Угасла до серпа луна,
Лишь май цвёл без конца и края,
Искала вновь тебя весна...
И снова любопытным утром
Слепило солнышко глаза,
И вновь хотелось верить в чудо,
Что подарили небеса.
Ночь шелестела васильками,
Светили звёзды , как всегда,
Казалось, счастье будет с нами,
Любовь вернётся навсегда.
Чтоб радость пить из чаши полной,
В которой не увидишь дна,
И светляков ты в травах вспомнишь,
Посветит полная луна...
художник:Ричард Джонсон
Глътка щастие
Йорданка Господинова
Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното
и луната до сърп се смали.
От безкрай до безкрай май е дълго
да ме търсиш, когато вали…
А навън любопитното утро
пак те търси във мойте очи…
Сакаш някой ориса със чудо
тишината и дългите дни-
като път, запокитен в полето
който тръпно догонва нощта…
Щом звезди като огънче светят
този път ще роди любовта.
И тогава със глътки от щастие
моят свят ще ти върне страстта-
догоряла в светулкови залези,
озарена от пълна луна…