ПЕТЯ РУСЕВА КРЪСТЕВА, ГРАД ВАРНА, БЪЛГАРИЯ
Творческа автобиография
Казвам се Петя Русева Кръстева, на 45г от Варна.
работя в Пристанище ЕАД - Варна.
Пиша много отдавна, но опитите стиховете ми да стигнат до по-широк кръг читатели бяха плахи и несигурни.
Заряд и кураж да не спирам да пиша и да дам гласност на поетичните си творби се оказаха няколко публикации във в-к Лична драма,в притурки към варненски вестници и в литературните сайтове.
Публикувам най-вече в Откровения, Стихове БГ, Хулите, Блог БГ...
Винаги съм чувствала, че те, стиховете ми, са онова парченце от пъзела Живот, което толкова силно ми е липсвало.
Но вече открито и поставено на точното място, с него празнината в душата ми е окончателно запълнена и същността ми - завършена! Чрез своите стихове изразявам себе си, погледа - своя и на хората – към света, емоциите от моментните си състояния, личните трепети - радости, тревоги...
Казано накратко – в стиховете ми ще откриете моето Аз, истинската Петя!
1) Сърце, напий се...
Петя Кръстева,България
-------------------------
Сърце, напий се, ако без Любов живееш
и превърни се цяло в късче лед.
Поне така сълзите ще разреждаш...
Но как ще съществувам аз без теб?
А слънце щом опита да те скрие,
грабни с замах последния му златен меч.
Душата ми се пробвай да убиеш,
подлагайки я на безумна сеч.
Налей си вино, че така без тебе
по пътя няма как да продължа.
През пепелища и през тежки бури
ще крача аз, дори и да кървя.
И ако, Сърце, си много съгрешило,
Съдба ще моля - нека се смили
и даде ми друго - по-безгрешно,
та някой някога и него да теши.
Но поддаде (остави ) ли се на Лукавия,
то нека с по-кораво го смени.
От чакане са устните изтръпнали
и без любим накъсано в мен боли.
2) Сърце с иглата ще съшиеш
Петя Кръстева,България
-----------------------------
Като загубена колетна пратка
объркан луташ се насам - натам.
Сърце прибрано - като в папка,
в дълбоко чекмедже е. И без срам
поглъщат попивателна сълзите-
мъката да скрият от света.
Финални, ударни - в гърдите
акордите са болка. Но това
значи ли, че си преболедувал,
загубвайки от свойте сетива?
Не! Вижда се - те още съществуват!
Сред тях е Мъката, че Любовта
е прелетяла тихо покрай тебе,
разкъсвайки сърцето ти. Уви -
превърнала го е на дреп подобен,
невъзможен да се заздрави.
С иглата се опитай да съшиеш
надеждата с житейския конец-
разкъсано, Сърцето си да скриеш,
завинаги превърнал го в боец!
3) Сълзичката
------------------------------------------------
Слезинка
Петя Кръстева,България
Страх рассеян повсюду! И где-то во времени
искры мелкие в хаосе мчат друг за другом.
Вдруг одна залетела случайно под веко мне -
Тут же скрылась, вокруг озираясь испуганно.
Лишь солнце заходит... всегда так болезненно
являет себя нежный бисерный лик
в надежде, что ветер - такой же отверженный,
сольётся с ним в море - одно на двоих.
Но тщетна надежда... во тьме испаряется
и прячется где-то, таясь от меня.
Во мраке усталые веки слипаются,
печально сверкает слезинка одна.
Ждет Тишину... замерла, полусонная -
Знаю, тогда-то и тронется в путь,
чтоб с сёстрами слиться струящимся сонмом
и вместе в тепле безмятежно заснуть.
---------------------------------------------------
Страхът разпилян е! А някъде в времето
прелитат сред хаоса малки искри.
Една ненадейно попадна в окото ми,
огледа се плахо и бързо се скри.
След залеза винаги... много болезнено
подава се бисерно, нежно лице -
да види дали е самотен и вятърът
и заедно да се превърнат в море.
Но няма надежда... по тъмно изтляла е
и в доби потайни се крие от мен.
Мракът умора тъче (реди) по клепачите,
а тъжна, сълзичката в този момент
очаква да дойде в постелята Тихото.
Аз зная - тогава по път ще върви
и заедно с други, подобни на нея,
за сън пременена, на топло ще спи.
4) По Рилке
-----------------------------------
Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа
и търси начин да премине прага
по пътя с друг, през свойта самота.
Разбуден Дух и... чут отгоре стон.
По челото, на капки, пот се стича.
Човекът коленичи във поклон -
пред Него своята мечта изрича.
Небето - огнено и мълчаливо! Страшно!
Отправил взор, той пита Го: Защо
изгасва там звезда? Защо нарочно
красиво би превърнал в грозота?!
А глас гръмовен срутва небесата ( А силен глас събаря небесата)
и в отговор раздира ( разцепва) тишина:
- Човекът е нищожество! С краката
все иска да потъпче Любовта!
Но знайте, че ще дойде ден, когато
сърцата ще са пълни с самота
и ще горят във бездната на Ада,
щом няма да я има Обичта!
5) Ще можеш ли?
-------------------------
Ще съградиш ли замъци под сребристата, бяла Луна,
ще запалиш ли с кремък и съчки звездите - брилянти космични,
ще свържеш ли в панделка нежна бризa с утринта,
та твоя да бъда, но без мислите си логични?
Ще посееш ли приливи, жадни за мойте уста,
ще поръсиш ли с миди и пясък косите ми нежни и меки,
та когато върху ми е бялото на старостта,
да ме скъташ на топло, а и навеки?
С топли длани ще погалиш ли двете ми морни очи-
слънце да има до сетния край на деня ми?
А когато при мен на леглото приседне Смъртта,
към Отвърдното кротко да сбера за молитвата длани!
6) Ръка за ръка
Рука oб руку
------------------------
Я плеснусь ручейком в твои очи из рук дождевых,
под изгибами век засияю в глубинах зениц,
я затихну, любимый мой, в нежных объятьях твоих...
Мы в небесных покоях с тобой превратимся в двух птиц.
Прошлогодний подарок... я шлейф тех духов берегу - вечно юная,
Ты - старик. Шляпа, трость, габардин у костюма неновый...
Отдохнем на скамеечке в парке мы жарким июнем,
Из ладоней моих освежимся водой родниковой.
И походкой, небыстрой от прожитых лет, утомленные ноги
пусть и дальше несут бренных тел наших тяжкий излишек.
И за кофе с печеньем со снимками с ликами строгими
Рука Об руку будем стареть - одаренные счастием свыше!
---------------------------------------------------------
Ще се плисна в очите ти - ручей в ръцете на дъжд,
ще засветя в зениците - навес, под клепки - завои,
ще притихна в прегръдката нежна на oбичен мъж
и преродени, ще бъдем две птици в небесни покои.
Аз твоя девойка ще бъда с парфюм, подарил ( подарен от преди) ми го лани,
ти - старик с бомбе и със вехто палто - габардин.
Ще присядаме(седиме и) двама на пейката в парка през юни,
ще пием вода от чешма: за теб шепа, за мен - половин...
После с походката бавна от време, че сме доживяли
ще носим с нозе( крака) уморени снагите(телата) си - тежък товар...
Аз ще поднасям сладкиши с кафето, и с снимките бели
ръка до ръка ще стареем - щастливи от Божият дар!
7) Без рамото, силното...
---------------------------------------
Отдавна забравих да следвам с очи
полета плавен на птиците.
И с времето, мисля, че спря да боли,
но... сЪлзи е скрежът по жиците.
Все някога времето ще заличи
рана, получена в Минало,
но белегът няма да спре да боли...
Желано е рамото, силното!
По-хубав ще бъде светът ни, нали,
половинката щом е с тебе
и празното вътре ще спре да крещи,
щом знаеш кому си потребен!
8) Тя на друг не прилича...
--------------------------------------
Тя е циганка малка - в косите със цвете,
тя сред табор танцува и омайва мъжете,
тя е волната птица, полетяла в безкрая...
Тя на друг не прилича - в очите с омая.
Тя шала си пъстър полека развързва,
тя коса гъста никога не завързва,
тя смело на коня безстрашно се мята
и с усмивка мъже приковава в земята.
Тя - въглен потаен в очите на всеки,
тя любов дава - те я пазят вовеки,
тя с дайре свири, тя е циганка страстна,
тя е сега малка, но когато порастне...
ще се носи с конете из полята на воля,
сред мъже ще е винаги в главната рола.
Тя, в табор родена, е за обич свободна-
всеки иска да пие - река пълноводна.
Не на всеки дарява обичта си безкрайна,
че в сърце още пази девойчина тайна-
да пристане на онзи, дето И го открадне-
с целувка по тъмно на душа И да легне!
9) На молива връхчето сваля товар от снагата ми ( BG )
"Все още съм извор и знам как се става река!"
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" -
събирам в сезони усмивките сладки на детството.
И още - изписвам със трепет по гладки стени -
на молива връхчето сваля товар от душата ми.
Така разтоварвам тъгата от тягостни дни
и топля с малки усмивчици дните ви!
И още си мисля, че имам какво да отдам -
градежът в сърцата, иззидан от хубави спомени.
Дано (и дали) ще остане частица от мене? Не знам -
речено-сторено... Думите ми са с обич облечени!
Остриё карандашика бремя с души удаляет
--------------------------------------------------
"Я - всё тот же источник и знаю я, кАк стать рекой!"
Кирилл Аспарухов
Я - всё тот же источник и знаю, кАк стать мне рекой!
Понимаю камней в мелководье бурлящие речи,
где мгновенья "сейчас"с пузырьками мешаю порой,
собирая в сезоны улыбки из детства беспечного.
И ещё... я тревожно чертаю по гладкой стене -
остриё карандашика бремя с души удаляет.
Отгоняю печаль от мучительных тягостных дней,
и улыбка теплом моих губ всех вокруг согревает.
И ещё... понимаю, как много могу я отдать...
Хоть частичка меня сохранится ли после - не знаю.
Помогаю в сердцах у людей алтари создавать
из чудесных мгновений... Слова я в любовь одеваю!
10) Завивка за душата
--------------------------------
Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.
Измисля приказки.
Така
по-светло да е
сред тъмата.
И спомен - топъл лъч
в нощта,
завивка да е за душата.
Настъпва утро.
Синева
с очи примигва
и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта
за Утре-то в сатен мечтае.
================ =================== =================
================ ================ ===================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781