по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/08/04/4570
Солнце шлёт колючие лучи,
Новую зарю зажжёт ли сад,
Яркие две искры-две свечи,
Ты в моих глазах увидеть рад?
Ветер вдруг дыханье затаил,
Хочет прошептать, что я твоя,
Небо снова слышит мой мотив,
И прибой лазурный шлют моря...
Разольётся голос мой рекой,
С жаждой вечной искренней любви,
Я о ней мечтала сто веков,
О безумье-твой костёр зари...
К горизонту шлю я корабли,
Птицы к бесконечности летят,
Пьют с восторгом алый свет зари,
Две свечи ещё хранит твой взгляд?
Значит не погас мой звёздный знак-
Южная любовь мечте верна,
Каждым утром расцветает мак,
Не подводят звёзды и луна.
художник:Nathalie Colombina
Гадая
Йорданка Господинова
Слънцето с разрошени лъчи
трудно ще запали ново утро,
ако сутрин в моите очи
не открие две искрици будни.
Вятърът стои със дъх стаен-
иска да му кажа, че съм твоя.
И тогава ей това небе
ще дари с лазура на прибоя…
И реката блика с моя глас,
вечност тази обич е копняла,
търсила е път през сто била…
Днес прелива лудо полудяла.
Този ден наричам го на теб
и по него пътя ти гадая –
щом е синьо жадното небе,
птиците летят ли към безкрая,
значи още пазиш моя знак –
южна обич от мечти родена
и със всяка слънчева зора
мое ще е мъжкото ти време.