http://www.stihi.ru/2012/05/18/700
Йорданка Господинова
Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува
в очите ти най- смелите мечти…
А ти отпиваш тъжна глътка вино,
която като вчера ти горчи,
защото обичта ти те подмина.
Във шепата си криеш две сълзи
и търсиш лек във виното пенливо.
А там, отляво, огънят гори.
Едно сърце, до лудост в теб е живо
и ти нашепва: „Вятърът лети,
върви към хоризонта и я искай!”
Щом тази обич още те боли,
навярно утре пак ще има изгрев…
И пак ще има смисъл да си жив,
какво, че днес тъгата ти е пристан…
Отпий на екс, а после потърси
жената, завладяла всички мисли.
Кажи ми, скитнико, откри ли любовта?
Налей ми, тази нощ ще пия с тебе.
А виното даде ли ти криле,
знам, пътят пак ще бъде твоя жребий…
СКАЖИ МНЕ
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
Скажи, бродяга, твой открыт ли путь?
Позволит ли заря потанцевать?
Или сегодня свету не блеснуть,
и одиночеству в ночи виденья рисовать?
Их, смелых, отражения в очах…
Ты по глоточку пьёшь вино-печаль,
которое давным-давно горчит,
как жаль, ручей твой далеко журчит.
К чему упрямо прячешь две слезы?
Покоя жаждешь…, пенится вино, –
огонь от солнца женственной лозы…
А сердце до безумия одно.
Шальному ветру шепчешь: «Дуй, лети
до горизонта, там меня ищи!»
Едва любовь заполнит чашу боли,
восход, возможно, алым утро выкрасит…
Сегодня грусть-кручина – моя пристань.
И залпом опий – а потом отыщешь ли
ты ту, кто пропитала твои мысли…
Ответь, бродяга, для любви открыт ли?
Налей мне, этой ночью тоже выпью.
Разве вино кому-то дарит крылья?!
Я знаю, путь твой – жребий и усилья.
10.09.12
Фото © Ольги Пономаревой