VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940
***************************
***************************
http://www.stihi.ru/2012/10/09/1117
ПЕЙЗАЖ
Янко Стефов, България
Потъна слънцето дълбоко.
Изникна сянка на дърво.
Луната като орлов нокът
заби се в мрака. Зарево
на хоризонта в миг потече.
Дъга от огън и от здрач
изтля под стъпките далечни
на вечерта. Политна плач
на сова. Екна наковалня,
изригнаха рояк искри.
Върху земята там прощално
нощта пътеките покри.
Повя ветрец – като въздишка,
като душа на жив мъртвец ...
Откъснат лист от детска книжка ...
Надгробен камък ... Сух венец ....
И дълга нощ – недра дълбоки.
Духът лети немил-недраг.
Луната като орлов нокът
дере умиращия мрак !
***************************
Литературный перевод с болгарского
стихотворения Янко Стефова
"Пейзаж"
Опустилось солнце низко,
От деревьев тень упала,
И Луны погасла искра -
Цветом жимолости стала.
Горизонт в момент прощальный
Озарило ярким светом,
И ушел в тоске-печали
Вечер. Плачут вместе с ветром
Совы. Звоном наковальни,
Высекают искры роем.
На земле, в часы прощанья,
Ночь пути парчой укроет.
Ветер вздох роняет резкий,
Будто кто-то умирает ...
Словно лист из книжки детской...
На надгробье... Засыхает ....
Ночи - тайные глубИны,
Духа тень во тьме летает.
И Луна за паутиной
В синей-сини - пропадает!