VIII Международный конкурс. Янко Стефов

Ольга Мальцева-Арзиани2
ШЕСТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНИ ПРЕВОДИ – МОСКВА 2012

ДЕБЮТАНТ: ЯНКО СТЕФОВ, БЪЛГАРИЯ

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ НА ЯНКО СТЕФОВ :

   Роден на 4 ноември 1941 г. в с. Войника, Ямболско. Четиринадесетгодишен напуска родното си село и продължава образоването си в Ямбол. След казармата завършва Славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” по специалността Полски език и литература . 20 години е професионален журналист във вестниците „Народен другар” – Ямбол, Отечествен глас” – Пловдив и „Димитровец” – с. Калояново . От 15 години живее и работи в родното си село като щатен председател на местното читалище .
             Сътрудничи със стихове и журналистически материали предимно в печатни издания . Издал е следните свои книги : „Селското стопанство на Народна република България” – София прес, 1981 г, преведена на 7 езика, стихосбирките „Бездомни чувства” – Пловдив, 2004 г., „Есенни ята” – Ямбол, 2005 г., „Смях и сълзи” – Ямбол 2005 г.,”На морето дупка” – Ямбол, 2008 г. ; съставител на сборника „Фолклорното богатство на село Войника”, Пловдив, 2001 г.



НА  БАКАДЖИКА
Янко Стефов, България

Денят полека се катери
по билото на Бакаджика.
Луната, спряла край Войника,
от утринния хлад трепери.

Аз ставам и с роса се къпя
и сякаш в мен слепец проглежда.
В червена царствена одежда
нагоре слънцето пристъпя.

С любов посреща го луната
и слиза като самодива,
в аязмото вода налива
и бавно чезне в небесата...

А ти тъй сладко си заспала !..
Миражът ми не е измама –
като луна и слънце – двама
една любов ви е събрала

*  *  *

НА БАКАДЖИК

Вольный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/29/8210

---------------- ----------- ----------------

ПЕЧАЛ
Янко Стефов, България

Седя на пейката във мрака
и сам печално размишлявам.
Припада тиха нощ и сякаш
дърветата се натъжават.

Далечен шум градът ми праща
и чувам глухите му стъпки.
Над мен виси небето прашно
като разпрана сива кръпка.

Защо, се питам, във нощта
невесели и тъжни мисли
се трупат като жълти листи
и следват ме накрай света ?

Май Бог от тоя небосвод
ми дава вече знак магичен,
че свършва моят миг космичен,
наречен – за какво ? – живот

*  *  *

ПЕЧАЛЬ

Вольный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/28/10362

--------- ----------------------- ----------------

ДЪРВО

Янко Стефов, България

Красиво дърво е небето,
покрило е целият свят.
Откъснах луната и ето –
звездите разпукаха цвят.

Откакто се помня, така е ;
израснах под мойто дърво.
Дървото цъфти и ухае,
но още не знам на какво.

Простряло корона в безкрая,
а корен забило във мен,
неспирно то с кръгове вае
живота ми – ден подир ден.

Когато ми свърши живота,
внезапно в незнайно место,
ще капна тогаз от дървото
като пожълтяло листо.

Ще легна в земята, където
спят корен до корен в пръстта.
А горе високо небето
все тъй ще закриля света.

И някъде там, във безкрая,
оставило ярка следа,
с любов над света ще сияе
сърцето ми като звезда .

*  *  *
Янко Стефов

ДЕРЕВО

Перевод Ольги Шаховской (Пономаревой).

.http://www.stihi.ru/2013/01/02/890

--------- ------------ ----------------

ЗАЛЕЗ

Янко  Стефов, България

По отсрещния баир
слизат гърбави гори.
Уморено, най-подир
слънцето зад тях се скри.

Пламна хоризонтът цял.
Омагьоса ме така –
като пръстен засиял
върху твоята ръка .

Дълго мракът след  това
не посмя да приближи.
И остана синева
над горите да кръжи.


Тъй и моето сърце
слънчево залязва в мен.
Боже, в твоите ръце
слагам сетния си ден !

*  *  *
ЗАКАТ
Вольный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/25/10050

---------------- -------- ------------------

 НОСТАЛГИЯ

Янко Стефов, България

Горе вятърът танцува.
Свирят телефонни жици.
А тополите рисуват
бели облаци и птици.

Тичам в нивите зелени
след препуснали каруци.
И в душата спотаени
звънват неродени звуци.

Литва песен и се слива
със гласа на равнината.
А сърцето ми щастливо
грее като мак в житата...

Мога ли да те забравя,
чуждо да ми стане свое?!
И насъне и наяве,
тебе виждам, село мое .

Моя радост и тревога !
С всичко лесно се разделям.
Със земята ти не мога,
че била ми е постеля !

1987 г.
Пловдив

*  *  *
НОСТАЛЬГИЯ

Перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/24/10131

------------- --------------- ---------------------

ТЪГА
Янко Стефов, България

Тъй ниско слизат облаците зиме
над селото, над родната ми къща !
Там ехото повтаря мойто име
и само спомените се завръщат.

Скрипти снегът под стъпките ми още,
изскърцва тъжно старата вратичка.
На бунището не шумят кокошки,
да ме посрещне куче не притичва.

И  къщата сега сама тъмнее,
приведена от старост насред двора.
Черницата и оксанът пред нея
мълчат. Ни сенчица, ни глъч на хора !

Зловеща мъртва тишина нахлува
в душата ми, до болка закопняла
- като дете – отново да лудува
под светлината на луната бяла.

С набодена пета от гнили тръни,
от болка настрана захвърлил хляба,
през плач на прага дървен да се спъна
и да се гушна в пазвата на баба...

Отминалото често ще се връща
и облаците пак ще слизат зиме,
ще търсят ниско родната ми къща :
уви ... и мене няма да ме има !

Янко  Стефов, България

*  *  *

Тоска

Вольный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/25/5459

------------- -------------- -------

Тъга

Насред земята имаше дърво.
От най-високия му клон
аз разговарях с птиците,
а цялото пшеничено поле
димеше като празнична трапеза...

Но сякаш сън е било всичко!

Загърбил дългите си пътища,
завърнах се и не намерих
насред земята своя връх.
Навсякъде го търсих,
навсякъде напразно!
Надникнах в бялото око на кладенеца,
но там видях единствено
снега в косите,
сенките в душата
и бръчките, в челото издълбани -
следи от ноктите на времето.

И моето залязващо сърце!

Янко  Стефов, България

*  *  *
--------------- -------------               

КРЪСТ
Янко  Стефов, България
            
Йордановден. Богоявление ...
На моста трупа се народ .
Реката влачи изумена
потъналия небосвод .

Молитва - като стон, изтръгнат
от затаените гърди .
Тела политат и потъват
дълбоко в речните води .

Един ще бъде късметлия –
това го зная, боже, но
разравям водната стихия
и търся с мисълта – дано !

Дано пък аз да го намеря .
Надежда здрава ме крепи .
Тълпата там от студ трепери,
а мойта кръв кипи, кипи ...

И ето – с вкочанени пръсти
докосвам някакъв предмет .
След миг изтръпвам – вместо кръста
напипал съм удавник клет !

Душата ми от ужас пламва .
Обезумял, изправям ръст
и тръгвам към брега, нарамил
удавения като кръст !

*  *  *

КРЕСТ

Перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/26/4854

---------- ----------- -------------------

ТАЗИ НЕЗАРАСЛА РАНА

Янко  Стефов, България
            
След миг изтръпвам – вместо кръста
напипал съм удавник клет !

Душата ми от ужас пламва .
Обезумял, изправям ръст
и тръгвам към брега, нарамил
удавения като кръст !

След толкова години твоите очи
разплакаха сърцето ми отново.
И може би под бръчките да не личи,
но стичат се сълзи като олово.

Вина ти нямаш, мила, аз дойдох при теб.
Събудих те от страшната забрава.
А между нас лежеше сякаш пуста степ,
без стръкче обич във пръстта корава.

На масата разтворих твоите писма,
в които още любовта ти диша.
Ти дълго, дълго гледа ги, но не посмя
да прочетеш това, което пише.

Нима от миналото вече те е страх ?
Било какво е било тогава !
След време и писмата ми ще станат прах,
но любовта ми все ще оцелява.

Но любовта ... Раздялата така горчи !
И споменът пълзи като отрова.
След толкова години твоите очи
разплакаха сърцето ми - отново.

*  *  *
Янко Стефов

НЕЗАЖИВАЮЩАЯ РАНА

Вольный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2013/01/01/4118

------------- --------------- -----------


ПЕЙЗАЖ

Янко Стефов, България

Потъна слънцето дълбоко.
Изникна сянка на дърво.
Луната като орлов нокът
заби се в мрака. Зарево

на хоризонта в миг потече.
Дъга от огън и от  здрач
изтля под стъпките далечни
на вечерта. Политна плач

на сова. Екна наковалня,
изригнаха рояк искри.
Върху земята там прощално
нощта пътеките покри.

Повя ветрец – като въздишка,
като душа на жив мъртвец ...
Откъснат лист от детска книжка ...
Надгробен камък ... Сух венец ....

И дълга нощ – недра дълбоки.
Духът лети немил-недраг.
Луната като орлов нокът
дере умиращия мрак !

*  *  *

ПЕЙЗАЖ

Перевод с болгарского языка О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2012/12/27/10041

---------------- -------------------- -------------------

              ВЕЧЕР

ПОТЪМНЯ  РЕКАТА.  ПЛЪЗНА  СЯНКА
И  ДЪРВЕТАТА  ПРИБРАХА  КЛОНИ.
ОТ  СКАЛИТЕ  ТОПЛИ,  ПЕПЕЛЯНКА
КАТО  ЦВЯТ  ОТРОВЕН,  СЕ ОТРОНИ.

СЛЪНЦЕТО  НАДНИКНА  ЗА  ПОСЛЕДНО
И  ПОТЪНА  НЯКЪДЕ  ДАЛЕЧЕ.
ДЪЛГО  ГЛЕДАХ,  НА  БРЕГА  ПРИСЕДНАЛ,
КАК  ПРИИЖДА  ПРОЛЕТНАТА  ВЕЧЕР.

ДВАТА  БРЯГА  КАК  СЕ  ПРИБЛИЖИХА,
СЯКАШ  ДА  СИ  КАЖАТ  НЕЩО  ВАЖНО.
КАМЪНИТЕ  С  МРАКА  СЕ  ПОКРИХА,
СТАНА  ХЛАДНО  ИЗВЕДНЪЖ.  И  ВЛАЖНО.

И  ТОГАВА  РАЗЦЪФТЯ  НЕБЕТО
ОТ  ЗВЕЗДИ  -  ЕДНО  ДЪРВО  ОГРОМНО.
ТО  ЩЕ  БЪДЕ  ВСИЧКО,  ЗА  КОЕТО
В  СЕТНИЯ  СИ  МИГ  -   ЩЕ  СИ  ПРИПОМНЯ...

2001
--------------- ------------ ------------------

Горчива земя

Каква измамна красота
са белите фунийки на татула!
А дворът цял се е накичил с тях...
През жилавите стръкове
в краката ми се стрелва подивяла котка.

Навярно от татула въздухът така горчи!

На пръстения под на моята вселена
се гърчи още детският ми плач
и като залък сух в душата ми засяда.
А крехко стъбълце на някаква тревичка
по първите ми стъпки
се мъчи да проходи.

Като бездомен щъркел
в небето слънцето се вие.
- Побратиме, единствен ти си същият.
Ела да продължим напред -
виж, пътят ни прекрачва хоризонта.
Завинаги далече
от сладката измамна хубост
на белите фунийки на татула!...

През стръковете остри
обувките ми тичат като подивели котки.

----------------- --------- --------------

Лятно поле

Полегнали жита,
от слънце почернели.
А покрай тях се плискат
зелените води на слънчогледите,
в които плуват златни лотоси.
Дърветата внимателно
нарязват пътя
с острите си сенки.
                Падат
безмилостно потоци лава
от мътното небе, където
изригва слънцето като вулкан.
Ни цвят, ни мирис... Жар и задух!
Дори опитомената змия на влака
пролазва тежко и потъва бавно
в бездната на хоризонта.
И само писъкът тревожен
                на локомотива,
внезапно долетял от дъното,
показва,
че тука нещо се е случило.

------------ ------- ---------------

Ирония

Върху триножника
на твоето упорство,
сред безпощадни пламъци
душата ми неистово пищи.
След миг
ще се превърне в пепел,
а тебе малко те засяга
какво от мене ще остане!...
Но изгреби ме
с нежните си шепи
и в двора на живота си
ме изхвърли.
А после си харесай
едно послушно и добро магаре,
което ще те следва по петите.
И за твое удоволствие
ще се търкаля в пепелта ми.

--------------- --------------------

Всяка заран
една дръглива кранта
                ме събужда
и в раздрънкана каруца
стоварва утрото навън.
А каруцарят вика просто:
- Мляко, хайде мляко!...
И от гюмчето налива
бяла светлина.

============= ============== ========== =============

ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781