МАРИЯ ШАНДУРКОВА БОЛГАРИЯ
ПО ПЪТЯ
Ще бъда в бяло – най-красивата,
по стълбата на жизнения път.
Зорница ще съм преди изгрева,
Вечерница – във края на денят.
Ще ме следи гневът на вятъра,
а Слънцето с любов ще ме люлей,
от морските вълни и пяната
косата ми полека ще сивей.
Ще ме застигат ярост и омраза,
и клетви, и любов, и смърт,
ще отшуми немирната ми младост
и костите ще почнат да болят.
Ще свия тихо земно гняздо
далеч от суета и шум.
Зорница - ще блести напразно,
Вечерницата – ще е със бастун.
В ПУТИ
http://www.stihi.ru/2013/01/25/3048
Перевод с болгарского
Александра Борисова
Я в белом платье всех кругом красивей
В начале самом жизненном пути,
Я солнцем буду в небосводе синем,
И радуга не даст домой уйти.
И буйный ветер мне послушен снова,
И солнце любит так меня качать,
Морские волны белою короной
Вновь мои косы будут покрывать.
Догонят вдруг и напасти и старость,
Обиды и проклятия, и смерть,
Моя уйдёт стремительная младость,
И будут кости по ночам болеть.
Я буду мирно вить гнездо земное,
Вдали от шума, где любовь и тишь,
Где радуга сияет надо мною,
И от ветров колышется камыш.