Дмитрий Голубков Королева Кралицата

Красимир Георгиев
„КОРОЛЕВА”
Дмитрий Николаевич Голубков (1930-1972 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КРАЛИЦАТА
                На моята майка

„И кралицата свири Шопен в своя замък...”
Северянин напевен, не скривай, кажи!
Двадесета. Деникин. Разруха. Измяна.
Бездиханната нощ притаено лежи.
Вял градът е. Еснафите слава не търсят,
искат сит порцион и спокоен тих ден.
На рояла превита сестра милосърдна
с уморена ръка си припомня Шопен.
Дом старинен, в готически стил построен е,
изкривен – оцеляла е кула една.
В потрошени фотьойли курсантите дремят.
Студ. Досадна, натрапчива там тишина.
Ах, гимназия! Учене. Бал. Северянин.
И стени нерушими родителски с мен...
Взрив стените разби. А животът е в рани...
С тези мрачни момчета какъв ти Шопен?
Тоз е бос, онзи болен от треска е люта.
Отдих търси, но не: не заспива от студ.
И какво да им свири в такава минута?
Може би туй? „Революционен етюд”?
Дъха топло на пръсти подути сестрица
и докосва клавишите прашни с ръце.
И пред тези деца – загрубели войници,
ще разтвори Шопен свойто младо сърце.
Зад прозорци почупени облаци лумват,
до аптеката сее картечница страх.
И момчета довчерашни мрачно се влюбват
в таз девойка – добрата кралица пред тях.

               * „И кралицата свири Шопен в своя замък...” („Королева играла в башне замка Шопена...”) – ред от стихотворението на Игор Северянин „До морето туй стана” („Это было у моря...”) – http://www.stihi.ru/2013/01/12/5621 .


Ударения
КРАЛИЦАТА

„И крали́цата сви́ри Шопе́н в сво́я за́мък...”
Северя́нин напе́вен, не скри́вай, кажи́!
Два́десета. Дени́кин. Разру́ха. Измя́на.
Бездиха́нната но́шт притае́но лежи́.
Вя́л градъ́т е. Есна́фите сла́ва не търся́т,
и́скат си́т порцио́н и споко́ен тих де́н.
На роя́ла преви́та сестра́ милосъ́рдна
с уморе́на ръка́ си припо́мня Шопе́н.
До́м стари́нен, в готи́чески сти́л построе́н е,
изкриве́н – оцеля́ла е ку́ла една́.
В потроше́ни фотьо́йли курса́нтите дре́мят.
Сту́д. Доса́дна, натра́пчива та́м тишина́.
А́х, гимна́зия! У́чене. Ба́л. Северя́нин.
И стени́ неруши́ми роди́телски с ме́н...
Взри́в стени́те разби́. А живо́тът е в ра́ни...
С те́зи мра́чни момче́та какъ́в ти Шопе́н?
То́з е бо́с, о́нзи бо́лен от тре́ска е лю́та.
О́тдих т́ърси, но не́: не заспи́ва от сту́д.
И какво́ да им сви́ри в така́ва мину́та?
Мо́же би́ туй? „Революцио́нен етю́д”?
Дъ́ха то́пло на пръ́сти поду́ти сестри́ца
и доко́сва клави́шите пра́шни с ръце́.
И пред те́зи деца́ – загрубе́ли войни́ци,
ште разтво́ри Шопе́н сво́йто мла́до сърце́.
Зад прозо́рци почу́пени о́блаци лу́мват,
до апте́ката се́е карте́чница стра́х.
И момче́та довче́рашни мра́чно се влю́бват
в та́з дево́йка – добра́та крали́ца пред тя́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Голубков
КОРОЛЕВА
                Моей матери

„Королева играла в башне замка Шопена...”
Северянин певучий, не мучь, не морочь!
Год двадцатый. Деникин. Разруха, Измена.
Затаившаяся бездыханная ночь.
Город вымер – мещанам не надо бессмертья,
Им – немедля! – сытый паек, и покой.
У рояля, ссутулясь, сестра милосердия
Вспоминает Шопена отвыкшей рукой.
Дом старинный построен в готическом стиле;
Покорежен – цела только башня одна.
В покалеченных креслах курсанты застыли.
Холодище. Назойливая тишина.
Ах, гимназия! Баллы. Балы. Северянин.
Нерушимая прочность родительских стен...
Стены взорваны. Быт опален и изранен...
Для чего этим хмурым мальчишкам Шопен?
Тот разут, этот болен „испанкою” лютой.
Отдохнуть бы, да нет: до зари не уснуть.
Что сыграть? Чем согреться в такую минуту?
Может, это? „Революционный этюд”?
И, на пальцы распухшие бережно дунув,
Пыльных клавиш коснулась сестрица рукой.
И для этих ребят, огрубелых и юных,
Распахнул своё сердце Шопен молодой.
За разбитыми окнами тучи смыкались,
У аптеки трещал пулемет, обнаглев.
И вчерашние мальчики хмуро влюблялись
В эту девочку – лучшую из королев.




---------------
Руският поет, писател, преводач и художник Дмитрий Николаевич Голубков е роден на 19 май 1930 г. в Москва. Превежда поезия от арменски, азербайджански, грузински и др. езици. Автор е на стихосбирките „Влюбленность” (1960 г.), „Свидание” (1962 г.), „Зов” (1964 г.), „Твердь” (1966 г.), „Светает” (1968 г.), „Человек, как звезда рождается” (1968 г.), „Окрестность” (1971 г.), „Судьба” (1986 г.), на книгите с повести и разкази „Отцовский табак” (1966 г.), „Мальчишке было скучно” (1968 г.), „Когда вернусь” (1971 г.), „Белый свет” (1972 г.), биографичните повести „Пленный ирокезец” (1971 г.), „Кузен Мишель” (1966 г.), „Доброе солнце” (1970 г.), романите „Милеля” (1969 г.), „Недуг бытия” (1973 г.), „Восторги” (1993 г.) и др. Умира на 4 ноември 1972 г.