Антонина

Искандер Борисов
       АНТОНИНА
  http://www.stihi.ru/2013/02/23/10668

                Посвящается Антонине Димитровой

Она мечтает побывать в России,
Как птица, что торопится в полёт.
Россия ждёт. Её рассветы сини,
И встречу ту предвидит наперёд.

Она о встрече той давно мечтала,
И тёмной ночью, и когда луна,
Когда уходит поезд от вокзала,
И на перроне снова тишина.

Ей посчастливилось в стране родиться,
Славянская где пламенная речь,
И с Севера загадочная птица
Вновь прилетела сон её беречь.

Болгария – Россия, два народа,
Познавшие и дружбу и разлад,
Где Труд и Песня в зной и непогоду,
И люди где с любовью говорят

«О доблести, о подвигах, о славе»,
И о царях – вершили всё цари.
Но нет царей, они уже в опале,
Царей уж нет, какие тут цари?!

Разбили, растащили, разделили
Страну, что создавалась на века.
О славе, о народе позабыли,
Культуру превратили в дурака.

Но есть Россия, светлая Россия!
И верит, что придёт её черёд.
Россия – мать! Твои рассветы сини,
И Слава всё – равно к тебе придёт!

Придёт она той девочкой безвестной,
Как- будто из далёкого села.
Ты снова засияешь, как невеста,
И вновь свершишь великие дела!

 "О доблестях, о подвигах, о славе" - строка из стихотворения Александра Блока


       АНТОНИНА

                Посвещавам на Антонина Димитрова

                Перевод с русского на болгарский
                Антонина Димитрова


Мечтала пътешествие в Русия,
разтворила криле за полет нов.
Очаква я Русия в утрин синя
и готви се за срещата с любов.

Отдавна тя бленува тази среща
и в тъмна нощ, и щом изгрей луна.
Потегля влак от релсите горещи,
перон самотен глъхне в тишина.

Тя във щастливата страна роди се,
где пламенна славянска реч се лей.
От Севера загадъчната птица
пак долетя в съня й да запей.

България – Русия, два народа,
познали са и дружба, и разлом.
Във труд и песни, в радост и неволя
там хората говорят си с любов

„За подвизи, за доблест и за слава“...
и за царе – за нас са пример те.
Царете няма ги. Поглъща ги забрава
и минало... Какви ти тук царе?!

Разбили, разрушили, разделили
страна, създавана от векове
и паметта за славата изтрили,
културата превърнаха във смет.

Но жива е и свята е Русия!
и знае, че ще дойде неин ред.
Русия-майка! с утрините сини,
знам, славата ще дойде и при теб!

Ще дойде тя, девойка неизвестна
навярно от далечните села.
Ще засияеш ти като невеста,
ще те прославят твоите дела!