Стефан Цанев Реквием

Искандер Борисов
СТЕФАН ЦАНЕВ БОЛГАРИЯ
      РЕКВИЕМ


Той пак се връща, тих, прегърбен,
под тежестта на много спомени.
Лицето му е сбръчкано и болно
от много смях и много скърби.
Той всяка вечер спира до фенера,
сверява си часовника по градския,
кой знай кому усмихва се приятелски
и всяка вечер пита портиерката
за някакво писмо, което чака
тринадесет години...
Тих, прегърбен,
изкачва се замислено по стълбите.
Като изгаснало прозорче в мрака
мержей визитната му картичка,
написана със Ъ и ерове
(професията е зачеркната).
Затваря се във душната си стаичка,
разтваря старите тефтери
с баланси, заеми и кредити,
до полунощ пресмята лихвите,
сортира несконтираните полици
(възкръсват в тъмното надеждите...).
Ръце потрива, криво се усмихва,
заспива като цар със спомените си,
а сутринта се буди, тих, прегърбен,
безшумно слиза пак по стълбите,
замислен, сгърчен и треперещ,
душен от злоба, плач и кашлица.

На старата визитна картичка
професията е зачеркната.


         РЕКВИЕМ
 http://www.stihi.ru/2013/04/09/5762

                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

Он  вновь вернулся тихий и сутулый
Под тяжестью своих воспоминаний.
Лицо его морщинисто, больное
От смеха старого и новых скорбей.
Под фонарём стоит он каждый вечер,
Свои часы сверяя с городскими,
И кой кому по-дружески смеётся,
Пытает каждый вечер консерьежку
О некоем письме, что ожидает
Тринадцать лет…
И тих, сгорблённый,
Задумавшись идёт он по ступеням.
И, как окном, погашенным во мраке,
Мерцает его старая визитка,
Написанная с Ером и Ерове
(профессия зачёркнута).
Запершись в своей маленькой каморке,
Он старые гроссбухи раскрывает,
С балансами и займами…
До полночи считает он проценты
И сортирует с дисконтом счета.
(И в темноте надежды воскресают…).
Потерши руки, криво усмехаясь,
Заснёт он, как король в своих мечтаньях,
А поутру, проснувшись, тих и сгорблен,
Спускается по лестнице безмолвно,
Задумчив, огорчённый и дрожащий,
От душной злобы, ярости и кашля,

А  на старинной карточке визитной
Профессия  зачёркнута.