БОЖИДАРА АНГЕЛОВА. БОЛГАРИЯ.
www.bojidara-angelova.narod2.ru - личен творчески сайт
ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОР:
Казвам се Божидара АНГЕЛОВА. Родена съм през 1971г. Пиша поезия за възрастни и деца, приказки и пиеси. Имам издадени книги - „Огледалцето на Бог” (2007г.) – приказки, „Етюди от един живот” (2009г.) – поезия. В момента предстои да излезе от печат „Приказка чудата за буквите и числата” – картинен буквар за най-малките, както и книжка със стихове за деца „Стихчета-усмихчета”.
Пиеси, които са реализирани на сцена: „Изгубиш ли надежда, губиш всичко” (2009г.), „Най-скъпото злато” (2009г.), „Седем страници вълшебство” (2012г.), „Какво снежинките сънуват”(2012г.). Пиеси, нереализирани на сцена: „Аудиенция” – (2010г.), куклена пиеса „Приказки от тук и там” (2013г.)
Друга сфера, в която творя е изобразителното изкуство. Рисувам живопис (масло, акварел) и графика, Сама илюстрирам книгите си, както и такива на други автори. Имам реализирани самостоятелни изложби: „Защо изгрява слънцето” (2007г.), „Песента на творението” (2008г.), „Багри от природата”(2009г.), „Песента на творението-2”(2011г.). Участвала съм и в изложби с местни художници.
Занимавам се и с музика. Свиря на два инструмента (пиано и китара). Имам около 50 авторски песни.
Създател и ръководител съм на Поетичен клуб „Вдъхновение” в нашия град, където млади таланти се обучават и развиват дарбите си. В града ни съм позната още и като Леля Приказка, тъй като често разказвам пред деца приказки изпълнени като малки театрални пиески (пърформанс).
Отличена в Международен конкурс „Лирични гласове – 2013” –София.
Интернет страница: www.bojidara-angelova.narod2.ru
Заглавието на пиесата, с която участвам в националния конкурс „Драматургия за деца -2013”, е „ПРИКАЗКИ ОТ ТУК И ТАМ”
* * *
НЕ СЪНУВАЙ ТИ НОЩИ БЕЗ СИЯЙНИ ЗВЕЗДИ
Божидара Ангелова
На С.
*
Не сънувай ти нощи без сияйни звезди!
И не вярвай, че вече си птица ранена!
Не повтаряй наум страхове от преди
и обиди не крий със горест студена!
Но спомни си, когато със бели мечти
Животът край път те извика за полет,
и тъй, вдъхновена и дръзка, бе ти -
мечтаеше обич, мечтаеше пролет…
Да, това е искрата - тя във тебе гори,
всред сивата пепел в душата ти бледна
посегни, улови я, и със дъх я дари
като повик за прошка и обич поредна.
А аз ще съм тук – на един хвърлей само,
щом в очите ти дъжд завали и прелеят
ще ти дам тихо, тихичко моето рамо
и за теб във тъгата ти тази песен ще пея:
Не сънувай ти нощи без сияйни звезди!
И не вярвай на мисли за птици ранени!
Звездите са, знаеш ли, твоите следи
в окрилени от тебе души и вселени!
*
НЕ МЕЧТАЙ ТЫ О НОЧАХ БЕЗ ТОЙ ЗВЕЗДЫ
(вольный перевод П.Голубкова)
Не мечтай ты о ночах без той звезды!
И не верь, что ты подраненная птица!
Не бери на ум тот страх, что позади,
И не дай студёной горечи укрыться!
Вспоминай былые светлые мечты,
Жизнь по-прежнемулетать тебя зовёт,
Если смелой, вдохновленной будешь ты -
Вновь любовь, словно весна, еще придет…
Да, та искра с неба – и в тебе горит,
Среди пепла, хоть душа и им полна,
Лишь поймай ее, дыханье подари,
И любовь тебе подарит вновь она.
А я буду просто молча наблюдать,
Чтоб, как только светлый дождь из глаз прольется,
И плечо своё тихонько подставлять,
Пока песня та печальная поётся.
Не мечтай ты о ночах без той звезды!
И не верь что ты подраненная птица!
Знаешь, звезды – и твои следы.
Может в душу – вся Вселенная вселиться!
*
НЕ МЕЧТАЙ О НОЧАХ БЕЗ СИЯЮЩИХ ЗВЁЗД.
Перевод: Светлана Трагоцкая
Не мечтай о ночах без сияющих звёзд!
И не верь, что ты птица раненая!
Время стёрло с лица все следы прошлых слёз,
Все обиды свои и страдания.
Но вспомни встречу с мечтами белыми ,
Жизнь на краю зари звала в полёт,
Мы были вдохновенными и смелыми ,
Мечтали о любви, когда весна цветёт!
Да, эта искорка ещё горит в тебе
Средь пепла серого- любовь желанная,.
Ты руку протяни, поймай её в судьбе,
Призыв к прощению, дай ей дыхание.
Я буду рядом там, так близко, в двух шагах,
Дождь солнечный глаза твои ослепит,
Тебя коснётся моего крыла размах,
Печаль твою развею этой песней:
Не мечтай о ночах без сияющих звёзд!
Не верь мыслям о птицах раненых!
Звёзды –это следы наших душ, наших грёз,
Эти крылья вселенной нам данные...
* * *
ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЦА
БРАВО, МАМО
Щом изпия си млекото
и храната си изям
„браво” казваш ми, защото
тъй се ставало голям.
Шом науча си урока
и напиша си, тогаз
със усмивка най-широка
твойто „браво” чувам аз.
За успехите ми, мамо,
даже малки да са те,
със ръка на мойто рамо
казваш : ”Браво, бе дете”....
Малко съм детенце още,
много ще се уча аз,
ала зная дълго нощем
бдиш над мен до късен час.
Виждам грижите големи
за семейството, дома,
и за тате и за мене
как приготвяш ти храна.
И парички отброяваш,
пазаруваш час по час...
Как изобщо тъй се справяш,
сериозно питам аз?!
Ето, пак съм с чисти дрехи,
здрав и бодър аз раста.
Туй са твоите успехи,
моя майчице добра.
Днес докосвам твойто рамо
и със няколко слова
с обич ще ти кажа само:
„Браво, мамо, за това”.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2014/02/04/3140
Если буду утром кушать
Выпью чашку молока
Браво мамино услышу
И расту до потолка.
Если выучу уроки
Без нажима и нытья
То с улыбкою широкой
Снова браво слышу я.
И за мелкие успехи
Скажет мама – не шутя
Не для славы и потехи
Браво милое дитя
Я пока ещё ребёнок
И старательно учусь
Ты сидишь до ночи тёмной
Пока спать я не свалюсь.
Ежедневные заботы
Они просто на виду
Папа наш придёт с работы
Ты готовишь нам еду
И зарплаты сосчитаешь
И на всё распределишь
Как ты только успеваешь
Неужели промолчишь.
Постираешь все одежды
Детвора есть детвора
Чтоб успехи и надежды
Заявлялись к нам с утра.
Твою руку нежно гладя
Пару слов сказала я
И совсем не лести ради
Браво мамочка моя!
======= ======= =============
Б.Ангелова
* * *
МАЛКИЯТ МУЗИКАНТ
Цигу-мигу от екрана
свири майстор-музикант.
Като него аз да стана
искам. Имам и талант.
Взех на тате акордеона -
ще изсвиря две хора,
седнах даже във салона
за акустика добра.
И разпънах с всичка сила
понабръчканият мях…
Оле-ле! Виж, майко мила,
май че взех и го съдрах!
Ще подрънкам на китара,
ще се справя лесно, знам,
нищо, че е малко стара,
тя си има всичко там.
Ала взех я във ръцете
и незнайно как със звън
скъсах струните й – двете,
и от строй излезе вън.
Към пианото погледнах
позагубил интерес…
Пред екрана пак си седнах –
само ще послушам днес.
Но от утре рано, рано
ще преследвам аз целта –
знайте, музикант ще стана,
но ще свиря със уста.
Б.Ангелова
* * *
ПОЕЗИЯ ЗА ВЪЗРАСТНИ
БЛАГОСЛОВЕНА
Ако те нямаше във моя ден
аз щях да те измисля със сърцето,
да те извая в образ неръкотворен,
да те потърся някъде в небето,
да те рисувам с цветове сияйни,
да те възпея в песента на птици,
да те сънувам всред цветя ухайни,
да нарека на теб безброй звездици…
Ако те нямаше… Но моя ден
изпълваш ти със нежност вдъхновена.
Защото, Обич, ти вървиш до мен
за туй се чувствам тъй благословена!
Б.Ангелова
* * *
Благословенная
Перевод на русский язык:
А если б не было тебя во дни мои,
Придумала бы сердцем вероятно,
В нерукотворном образе изваяла бы вмиг
Иль поискала б в небе необъятном.
Тебя воспела бы я в песне соловья,
И красками сияющими б рисовала.
Твоим бы именем созвездие назвала,
Во сне душистыми цветами б окружала.
А если б не было тебя... Но весь день мой
Ты нежностью наполняешь вдохновенной.
И потому, Любовь, что ты всегда со мной,
Я чувствую себя такой благословенной!
Божидара Ангелова 22.02.2014 18:53
------------------- ---------- -------------
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
И тази вечер вън звезди се будят
повикани от зова на нощта,
попиват сенки в мрака и се губят,
притихва в сънен унес и света.
И тази нощ клепачите ти морни,
аз зная, дълго, дълго че ще бдят,
и две сълзи – звездици безпризорни
ще гонят от очите ти съня.
Но не тъгувай, а ме послушай само
ще ти попея тихо песничка една,
а ти склони глава на мойто рамо
и вслушай се така във песента:
“Спомни си тази сутрин толкоз рано
как слънцето те стопли със лъчи…
Видя ли в небесата тъй огряни
блестяха теменужени очи?
Два славея във клоните стояха
и чакаха да минеш покрай тях.
Дочу ли ги, за тебе те запяха?
И кротко долетя бял гълъб плах...
А вятърът със повея си нежно
донесе дъх на хиляди цветя,
докосна те игриво и небрежно –
усети ли на Бога любовта?…”
Заспа ли вече? Чу ли мойта песен?
Усмихваш се в съня!… Дошъл е Гост.
Отивам си. До теб със мир небесен
ще седне тихо и ще бди Христос.
Не си сама! В косите ти огрени
звездите спят. А ти в съня си виж,
че две ръце с любов над теб прострени
тъй ласкаво ще бдят докато спиш.
Отивам си, но ако пак не спят
клепачите, когато вън стъмни се,
послушай – в мрака песен ще шептя
и пак ще пея тихичко: “Спомни си…”.
Б. Ангелова
* * *
НЕ СПИРАЙ ДА ПЕЕШ
О, Поете,
не спирай да пееш,
звуци кристални да лееш,
нека гласа ти ехти
в далечни потайни земи –
в самотни и глухи души,
що вятър пустинен суши
и в цвят не разцъфва зората,
и мирис не дават цветята...
Не спирай да пееш, Поете!
Дръж арфата здраво в ръцете
и нека струните тънки трептят
дори и пръстите ти да кървят
и тъжно да плаче душата –
изтрий от очите сълзата
и горе вдигни си главата,
че жетва те чака богата
от горестно-празни души...
Не спирай, Поете, а пей!
Своето слово излей,
във звуци възпей красотата,
любовта, мъдростта, добротата.
И нека таз; песен достигне
далечни и сухи пустини
сърца бездушни да сгрява,
че без дух плътта си изтлява...
О, Поете, не млъквай, а пей!
Недей да униваш, недей,
че в словото дух обитава,
а той е живота, що дава...
Без твоята песен и стих
света ще е празен и тих,
затова ти изпей си словата
да се носят навред по земята,
пък нека тогава
каквото ще става, да става...
Ти просто не спирай ни ден,
че, Поете, затова си роден!
Б. Ангелова
* * *
ПРИЯТЕЛЯТ НЕ СЕ КУПУВА
Приятелят добър не се купува
от лъскав щанд във бляскав магазин
и начин никакъв не съществува
да наследиш от някъде другар един.
Не може със поръчка бърза също
да ти доставят спешно до вратата
един приятел верен в къщи –
лекарство против самотата.
Лотария такава нийде няма
от нея джакпот да спечелиш сам –
един приятел със душа голяма –
награда като таз не знам.
Но зная аз, ако до тебе има
един едничък най-добър другар
това небесна милост е, любов незрима,
защото той от Бога ти е дар
за мигове в беда, когато страдаш,
за дните, в които смях ехти.
Когато ставаш и когато падаш
до себе си ще го познаеш ти.
Ръката му като красиво цвете
стопли със обич в свойта топла длан,
ръка в ръка, душа в душа сплетете
и съхрани ревниво този дар голям...
Приятелят добър не се купува
от магазин-бутик или на търг дори,
защото всъщност толкоз скъпо струва,
че няма как да се плати с пари.
Б. Ангелова
* * *
РАЗХОДКА С БОМБЕ
В шума на бързащия град,
когато пада здрача бледен,
смълчан един работник млад
към своя дом върви приведен.
Личи в очите му тъгата –
без бляновe, мечти, копнежи,
умора носи върху рамената
от работата на строежа.
Но крачейки по булеварда стар
към улицата в ляво мина
и на отсрещен тротоар
спря се пред една витрина.
Погледна там – блести неон,
стои рекламен манекен
с бомбе, бастун и бял балтон...
И спря работникът пленен.
Загледа се със поглед мил,
усмивка цъфна на лицето,
мечтата своя бе открил –
една разходка със бомбето.
Той мислено свали куртката,
праха обсипал панталона,
облече върху рамената
риза, папионката, балтона,
бомбето сложи на главата
и хвана черният бастун –
и ето, блесна в белотата
ухаещ даже на парфюм...
И тръгна в своето въображение
по булеварда сам самин,
но не без име и без положние,
а като важен господин.
И вече няма таз умора,
не чувства той и самота –
върви всред уморени хора
с усмивка и с една мечта...
В нощта забързаният град
нехае за мечти родени,
но моля те, човеко млад,
тъй да мечтая научи и мене!
Б. Ангелова
* * *
УСМИВКА
Събуди се Усмивката и рече:
”Добро ви утро и успешен ден!
Приятели добри, при вас съм вече -
нуждае ли се някой тук от мен?!”
Дочу я слънцето и със лъчите
докосна я: “Ела да се закича –
под огнения поглед на очите
усмивка жарка как ще ми прилича”!
Покани я небето с ласка синя:
“Усмивке, моля, и при мен ела
ще те погаля с облачна коприна
и ще се рееш с орлови крила...”
Примоли й се тихо и реката:
“Ела да плуваш в моите води...”
Зачуди се Усмивката, горката,
как може да се раздели?!
В дъждец усмихнат ръсна се самата,
усмихнаха се пъстрите цветя,
усмихната разпери се дъгата,
усмивка грейна вредом по света.
Земята се усмихна също, цяла –
с дърветата и всеки житен клас...
Защо се чудя!? Как не съм разбрала,
че всъщност ведро се усмихвам аз.
Б. Ангелова
* * *
ЧОВЕКЪТ В ТЕБЕ
Ако дариш една усмивка блага
потрепнала за миг в мълчание,
в душа пустинна тя докарва влага,
скъсява и безкрайни разстояния.
Ако продумаш думица едничка
в смълчана обич, шепнеща без глас,
да кажеш с нея можеш всичко
и миг единствен да превърнеш в час.
Ако пророниш и една сълзица
със други тъжно плачещи очи,
небето нощно ще роди звездица
и песен в него тихо ще звучи.
Дори и само в длани свои
със дъх да стоплиш нечия ръка,
на слънцето горещите покои
смразена гръд ще разтопят така.
Дори за миг, ако подложиш рамо
и слабия на него се подпре,
това едно ще значи само –
Човекът в тебе няма да умре!
Б. Ангелова
* * *
СОНЕТ
Всяка нощ сънувам
две очи – звездици
и гласа ти чувам
в песента на птици.
Виждам те във цвете,
в залеза блестиш,
нежно с ветровете:
любовен стих шептиш.
Какво е туй, което поражда порив нов?
Казва ми сърцето: „аз пълно съм с любов”!
Б.Ангелова
* * *
НОКТЮРНО
Сама ли дойде, аз ли те поканих -
за теб не питах в моя делник бял,
но може би със нещо те подхраних
и ти ме сграбчи, лепкава Печал.
Със сухите си длани ме приклещи
и стегна ме в железния си клин,
попари ме със въглени горещи,
изля в душата ми горчив пелин.
Отприщи в мен рушителни порои,
след тях изгарящ плакъм запълзя,
мечтите всички и надежди мои
изплаках тихо във една сълза.
Но даже гърото ми да пресъхва скоро,
защото стягаш го с ръка смуглива,
със сетни сили пак ще викам: хора,
на пук на всичко аз съм жива, жива...
Сама ли дойде, аз ли те поканих –
печалният ти смог ме завладя,
но за Живота здраво аз се хванах
и с Него знам, че ще те победя.
Б. Ангелова
* * *
КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕКА
Какво му трябва на човека –
усмивката на две очи,
две топли думи с ласка мека,
нозе, с които да върви
със някого в една пътека,
в гърдите – тупкащо сърце,
което с друго да пулсира,
две здраво сплетени ръце
и рамо, за да се подпира,
и устни шепнещи без глас,
които нежно да се вричат:
“За теб неспирно мисля аз,
ценя те, много те обичам”...
Това му трябва на човека само –
да има с кой във делник сив
добро и зло да си разделят двама...
Това му трябва, за да е щастлив!
Б.Ангелова
* * *
Перевод на русский язык:
Что нужно человеку
Что нужно человеку –
Улыбка чьих-то глаз,
Два теплых слова с лаской мягкой
И ноги, чтобы он шагал
Одной дорогой с кем-то рядом,
В груди же – бьющееся сердце,
Что в такт пульсирует с другим,
Две руки, взявшиеся крепко,
Плечо-опора, чтоб надежно было с ним,
Беззвучно шепчущие губы,
Которые так нежно обещают:
„Я о тебе все время продолжаю думать,
Ценю, от всей души люблю тебя я...”
Вот это человеку нужно –
Иметь, с кем пополам делить
Печаль и радость серых будней...
Вот все, что нужно, чтоб счастливым быть!
Б.Ангелова
------------ ------------- -------------
* * *
ХЛЯБ ОТ НЕБЕТО
Под палестинското слънце със жарки лъчи
Христос, виж, държи риба с пет хляба
и впити са в Него безбройни очи:
на гладни, на болни, на бедни, на слаби.
Тук има за всички загадка една –
май трябва наистина чудо да стане!?
Как може така със шепа храна
хиляди гладни Той да нахрани?!
Нима е възможно със малко блага
нужди огромни да бъдат снабдени!?
Човешкият ум не разбира това
и взират се в Него очи изумени.
Но ето, Христос, че надолу посочи:
“Седнете,каза, до един на тревата
и вярата ваша нека днес да надскочи
всички съмнения вътре в сърцата”.
Народът израйлев под хълма висок
бавно насяда треперещ от глад,
чакащ с надежда от тоз човек или Бог
да получи поне залък риба и хляб.
Но къшеят хлебен с божествени длани
Богочовекът издига нагоре:
“Отче небесни, благодаря ти че храниш
с хляба насъщен тук гладните хора”.
И чудото, ето, пред всички стана:
тъй както сам Бог чудеса сътворява –
на всекиго даде доволно храна
и всеки видя тази сила и слава…
Повярвай, Христос и до тебе стои
и знае Той твоите нужди големи,
виж, къшеят хляб и риба държи
и чака да седнеш “в тревите зелени”.
в покоя Му тих до нозете пресвяти
със вяра притихнал ръце протегни,
че няма кой друг тук така на земята
душевните нужди с небесен Хляб да снабди.
* * *
============= =================== ===================
ПРИЗНАНИЕ
Колко е хубаво, че те има!
Колко е хубаво, че си до мен -
като радост, като ласка незрима
и топлинка в студения ден,
като лъч светлинка в тъмнината,
като залък за гладни уста,
и надеждица тиха в душата,
като усмивка, като мечта…
Моя нежна, моя Обич любима,
птича песен всред зимния ден –
колко е хубаво, че те има!
Колко е хубаво, че си до мен!
Божидара АНГЕЛОВА
12.12.2013г.
* * *
ДА СИ ВЛЮБЕНА КАК ТИ ПРИЛИЧА
Мое нежно, мое мило момиче,
изтъкано от слънце и смях,
да си влюбена как ти прилича,
да си разлюбена – знай, че е грях.
Моя слънчева, пролетна песен,
зазвънтяла над ниви със ръж,
не сънувай, че в своята есен
още мами те спомен за мъж.
Моя перла с на ангел очите,
и със взор на фатална жена,
нейде търси те онзи ценител,
който сам знае твойта цена.
Той бленува те точно такава
и насън пак за тебе мечтай.
Само той те един заслужава -
ти на него се цяла отдай...
Да си влюбена как ти прилича,
как ухаеш на пролет, на смях...
Мое нежно, мое мило момиче
да си разлюбена – всъщност е грях!
Божидара Ангелова
22.11.2013г.
Благодаря много! Б.А.
==============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781