Красимир Георгиев МРАК

Лариса Семиколенова
МРАК

Первыми нас покидают друзья,
Следом уходят родные.
Скрылись и недруги там, где нельзя
Быть нам, покуда живые.
От одиночества сохнет душа,
Болью терзается тело.
Сяду на краешке, еле дыша,
Там,где лишь мрак и забвенье.

авторизованный перевод с болгарского

Красимир Георгиев
ЗДРАЧ http://www.stihi.ru/2011/05/15/9074

Първо изчезнаха приятелите.
Изпариха се в здрача на годините.
После в здрача изчезнаха роднините, познатите, враговете.
Душата ми пресъхна от този безумен здрач,
тялото ми стана прозрачно.
Седя на ръба на планетата и чакам тъмното.


VIII Междунар. конкурса поэтич. переводов
3 место и Диплом 3 степени