МАРИЯ ШАНДУРКОВА БОЛГАРИЯ
ДВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ НА ХРИСТО БАНКОВСКИ
***
на Христо Банковски
Ти си тръгна завинаги…
И завинаги в мене остана
музика тиха
от стъпки и думи неказани.
От тогава -
години безпаметни,
по петите ми тайно вървят
птици - стихове
без гнезда, ненахранени,
от сърцето ми само кълват…
Не се връщай!
Да не избягат -
гладни -
други сърца ще кълват.
СБОГУВАНЕ
В памет на поета Христо Банковски
На славеите любовта заблика
в мьглицата на утрин свежа,
а сякаш нечия душа извика,
заплетена в трънлива мрежа.
Усетих полъха на птици,
дошли от нейде във съня ми.
Били са нощни улулици?
Или пулсирала кръвта ми?
В мига съдбовен към земята
летял си кротко, устремено…
До мен изпратил си душата
да се сбогува за последно.
ДВА ПОСВЯЩЕНИЯ ХРИСТО БАНКОВСКОМУ
http://www.stihi.ru/2013/08/01/4753
Перевод с болгарского
Александра Борисова
***
На Христо Банковского
Ты ушёл навсегда
И во мне остаёшься
Тихой музыкой
Слов и шагов несказанных.
И с тех пор -
От тех лет беспамятных,
По следам моим тайно идут
Птицы – стихи,
Без гнезда, не накормлены,
И моё они сердце клюют…
Не вернёшься!
Но птицы не могут уйти -
И голодные
Сердца другие клюют.
ПРОЩАНИЕ
Любовь соловушки струилась,
Во мгле предутренняя свежесть,
Душа, заплакав, заблудилась,
Запуталась в терновых сетях.
Полёт услышала я птичий,
Пришёл в мои он сновиденья.
То совы были ли ночные?
Иль кровь пульсировала в венах?
И в миг тот поздний, судьбоносный,
Летел ты кротко, устремлённо,
Привет твоя душа доносит,
Душа прощается со мною.