Дафинка Станева Болгария
Лятно безмълвие
В знойното лятно безмълвие
тихо душата ми бди.
Пази от детството пълни
стомните с чисти води.
Кърпи платна, напоени
с дъх на смола, сол и бриз.
Спомня море до колене,
радост, любовен ескиз.
Дълги Сизифови делници,
раждане, смърт и тъга.
Волните вятърни мелници
глухо проскръцват сега.
Сред ненадейни предбурия
още изграждам, руша.
И със щурци-трубадури
с песен в нощта се теша.
Вече високи са хълмите -
гаснат любови, звезди.
В моето знойно безмълвие
с толкова скъпи следи.
Летнее безмолвие
http://www.stihi.ru/2013/08/22/7902
Перевод с болгарского
Александра Борисова
В знойное лето, безмолвное
Тишь на душе и покой.
Бережно детством наполнены
Вёдра с водой ключевой.
И паруса напоены
Духом смолы и ветров,
И по колени на море мы,
Радость и смех, и любовь.
Трудные дни не забудутся,
Вечно в ярме, как Сизиф.
Мельница старая крутится,
Крыльями тихо скрипит.
Стройку внезапною бурею
Рушит. И дрогнет душа.
Только сверчки трубадурами
Ночью поют, не спеша.
И за холмами высокими
Гаснут звезда и любовь.
А в моём знойном безмолвии
Столько любимых следов.