Дафинка Станева Созерцание края Тутракан

Искандер Борисов
Дафинка Станева Болгария
Съзерцание край Тутракан

Край Тутракан среща те древният бряг,
облъхва те късното лято.
За кратко галопа на времето спрял,
ти пак си със стари приятели.

Вглъбен, до реката вековна стоиш,
в теб толкова чувства говорят!
Край Дунав отново с дедите гориш
в суровите дни на Суворов.

Ветрецът довява и шипченски лъх,
и спомен за славата бранна.
Ти тръпнеш -за теб на заветния връх
любов, вяра, подвиг са равни.

За миг се понасяш към тихия Дон -
там корени родни те викат.
От там в теб живее неписан закон:
"Духът не заключвай с вериги!

Че даже във време - разпалена пещ -
забравило род и герои,
когато от себе си се отречеш,
ще крачиш с достойните в строя."

За кратко галопа на времето спрял,
реката с тъга съзерцаваш.
И чувстваш как топлия български бряг
душата ти с обич пленява.


Созерцание края Тутракан
 http://www.stihi.ru/2013/10/06/2140

                Перевод с болгарского
                Александа  Борисова


Край Тутракан -   у водной глади уснул
И листья швыряет горстями,
Короткой поездкою время вернув,
Приехал сюда ты с друзьями.

У  вечной реки углубившись стоишь,
Исполненный чувствами снова,
И  с предками славными сердцем горишь,
Те  дни вновь с тобой  и  Суворов!

И ветер повеял и шипкинский дух
Напомнил о славных сраженьях,
Идут трепеща на сияющий верх
Любовь, героизм и лишенья.

И мысли тебя переносят на Дон,
Где корни родимые слышишь,
Неписанный жив в тебе этот закон:
«Цепями души не задушишь!

Что даже во время – горящих печей -
Забытых  родов и героев,
Когда от себя, от судьбы отречен,
Идёшь ты с достойными в строе».

Короткой  поездкою  время  вернув,
Печально Дунай созерцаешь,
И  берег болгарский приемлет волну,
С  любовью души воспаряешь.