БУДУВАЙ МЕ
Йордана Господинова, България
http://www.stihi.ru/2013/06/16/8930
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2013/10/07/3027
БУДИ ЖЕ СМЕЛО
Прошла немало верст я в этот день,
столкнулась вдруг с нежданною любовью,
не думала, но так приятно мне,
во сне я снова со своей мечтою.
Мне б успокоиться в тиши наедине…
Судить ты можешь и, конечно, строго.
Разодранное небо вновь в окне,
кого-то любят, мне б любви немного…
Как прежде я верна морским волнам,
к которым возвращаюсь каждым летом,
приятно встретиться с улыбкой будет там,
пройтись в обнимку… с теплым нежным ветром.
Не отделить порывы от меня,
такая же, как ветер я, различна.
Попробуй-ка бесстыдную обнять,
Хочу любви… безумной, необычной.
Когда одна – то ветер для меня,
когда с тобой – то ветер нам не нужен.
Буди же смело, в дождь, боготворя,
чтоб испытать в любви характер южный.
На болгарском
БУДУВАЙ МЕ
По стъпките ми дълго в този ден
се спъваха неканени любови…
Наричаха мечтите си на мен,
а в нощите сънуваха отново,
как ме докосват в няма тишина…
А после ме осъждаха сурово.
Раздраното небе виси сега,
аз не намерих чуждите любови…
Останах вярна на едно море,
което ме завръща всяко лято
за да открия пак мига със теб…
А после да отлитам с онзи вятър
със който няма как да ме делиш…
Аз само с този вятър съм различна.
Дори когато любовта горчи
обичай ме… До лудост неприлично.
А вятърът при мене остави,
за да съм твоя, вятър ми е нужен.
Будувай ме, когато вън вали,
като мечта във свят от обич южен…