Десант под Вязьмой
http://www.stihi.ru/2013/10/07/8738
Я - парашютист,
Десантируюсь с неба,
Нас бросают под Вязьмой,
Год сорок второй,
Мы летим в неизвестность,
И мы просим у бога:
Пусть вернётся из боя,
Хоть каждый второй.
Немец рвётся к столице,
Слышен вой самолётов,
И фашистские танки
Все в паучьих крестах.
Мы хотим уничтожить,
Истребить эту нечисть,
И не спрячутся немцы
По оврагам, в кустах.
Наш десант восемь тысяч,
Точно знает лишь Маршал,
Мы спустились на землю,
Мы врага истребим.
Знает Пётр, что приемлет
Души наши на небе,
Но пока мы здоровы,
И врага победим.
Комсомольцы, не верим
Мы ни в бога, ни в чёрта,
Мы прищучим заразу,
Враг должен понять,
Что не будет счастливой
По России дорога,
И пусть немец узнает
Нашу кузькину мать!
Мы здоровы и крепки,
И смеёмся задорно,
И в любой переделке
Мы идём до конца,
Пётр – святитель, на небе
Нас не жди ты сегодня,
Много дел переделать,
Много надо свинца.
И земля пусть пылает
Под ногами фашистов,
Кавалерия скачет,
И струится кумач,
Мы исполним заданье,
Защитим свою землю,
Будут смерть и потери,
Ты, родная, не плачь.
Я вернусь повзрослевший
В нашу мирную хату,
Обниму тебя крепко,
Поцелую детей.
Командир мне сегодня
Задачу поставил,
Её только исполню
И вернусь я к тебе!
Десант над Вязма
Перевод на болгарский язык
Антонины Димитровой
Бях парашутист
и в десант от небето
пръснаха ни над Вязма
във пъклена паст.
И летим в неизвестност,
и се молим на бога
да се върне от боя
всеки втори от нас.
Враг Москва атакува
и реват самолети,
а оръдия немски
лъсват свастики пак.
Ние ще ги изтребим,
ще сразим тази орда
и не ще се прикрият
в храсталак и овраг.
Осемхиляден бяхме,
знае точно маршалът.
Приземихме се вече
и врага ще громим.
Знае Петър, ще вземе
в рая душите наши,
Но докато сме здрави,
вярвам ще победим.
Комсомолци сме. Вяра –
ни на Бога, ни в дявол.
Ще сломим таз зараза
и ще сети врагът,
че трънлив ще е пътят
през Русия, не – гладък.
Немецът ще познае
твърдата ни ръка.
И сме здрави, и силни,
а смехът – завладяващ.
Ние нашето дело
ще довършим до край.
Свети Петре, ти в рая
днес недей ни очаква.
Много има да свършим.
Нужен ни е барут.
Нека пари земята
под ботуша фашистки.
Кавалерия скоква
и се сбира в юмрук.
Ще изпълним дълга си
пред Родината свята.
Смърт и загуби дебнат...
Не плачи, скъпа! Тук
възмъжал ще се върна,
ще проскърца вратата,
силно ще те прегърна,
ще целуна сина.
Командирът ни днес е
поставил задача.
Само да я изпълня,
връщам се у дома!