Петко Илиев Бремя

Искандер Борисов
Петко  Илиев  Болгария
Бреме

Дали познавам болката ме питаш,
защо сега се сети, нещо странна.
Години нямаше те за да скиташ.
Днес върна се, за отговор е рано.

Дали познавам я, защо ти трябва,
сърцето да научиш как умира
и погледът ти пак да ме отбягва,
въпросът, отговор да не намира.

Не я познавам, но пък тя ме знае,
за себе си напомня непрестанно
и стържейки по костите дълбае,
възникнала от нищото… спонтанно.

Не я познавам, но пък тя нахално,
решила е до край да окупира,
до мислите домогва се брутално,
а там душата вече корозира.

Разбра ли, че излишно е да питаш,
че болката сродила се е с мене.
Свободна си отново да се скиташ,
туй само болка е, а ти си бреме.
 

             Бремя
http://www.stihi.ru/2013/11/27/8105

                Перевод с болгарского
                Александра Борисова
А знаешь ли, что боль ты мне приносишь,
Зачем теперь, наверно очень странно,
Годами ты скитаешься и бродишь,
Вдруг за ответом ты пришла нежданно.

Не знаю я, зачем тебе я нужен,
Уж сердце научилось и спокойно.
И  взгляд твой избегает и тревожен,
Ответов на вопросы не находит.

Мне не дано, но ты ведь меня знаешь,
И о себе напомнив неустанно,
Скрежещешь и строгаешь, и долбаешь,
Из  ничего возникнув и спонтанно.

Мне не дано, ты ж действуешь нахально,
Решила оккупировать наверно.
И  в мои мысли лезешь постоянно,
И  до души, которая ржавеет.

И ясно мне, что спрашивать не стоит,
Что эта боль сроднила нас с тобою.
Свободная  скитаешься  ты  снова,
Ты – моё  бремя,  ставшее  бедою.