Дафинка Станева Мечта

Искандер Борисов
Дафинка  Станева  Болгария
Копнеж

Когато искам пак да те погаля,
аз лунен лъч ще си запаля.
И през прозореца ти нощем
ще вляза в смут - като за прошка.

Жадувам ли очите ти горещи,
ще се превърна в дъжд насрещен.
През тях на струи ще премина
като езическа богиня.

Ще сипне тихо изгрева в тревата
светулчиците на росата.
И скрита в нейната позлата,
с любов ще ти блестя в душата.



             Мечта
http://www.stihi.ru/2013/12/05/5516
                Перевод с болгарского Александра Борисова

Когда хочу тебя рукой обнять,
Я зажигаю лунный луч опять,
Через окно твоё я ночью
Войду смущаясь, будто с просьбой.

Очей желаю я больших, горячих,
Что переходят в ливень настоящий,
И через струи водяных тех линий
Я  прохожу языческой богиней.

Прольётся тихо солнышко в росу
И  светлячками ляжет на траву,
И   скрытая – от солнца позолота,
Душа  твоя  играет  будто  нота.