Петко Илиев Болгария
Някой ден
И някой ден, когато всичко свърши,
едно писмо ще ти оставя, тук. За тебе.
Ще го намериш знам, защото ще го търсиш.
Оставен във ръцете ти без време.
И някой ден, когато ме забравят
приятелите ми… но не и враговете.
Ще чуят думите, с които днес ме калят,
но няма да ме видят във нозете си.
Ех някой ден! Да още ще ги има
длъжниците ми, с дългове простени.
В очите им навярно ще е зима,
а погледите им, в страни от мене.
И някой ден, когато всичко свърши.
В едно писмо, написано до тебе.
Ще разбереш Съдба, защо не се прекърших
и честно изживях си мойто време.
В некий день
http://www.stihi.ru/2013/12/20/8940
Перевод с болгарского Александра Борисова
И в некий день, когда всё завершится,
Одно письмо оставлю тут. Тебе.
Найдёшь его, когда искать случиться,
Найти его - в твоей оно руке.
И в некий день, когда меня забудут,
Приятели мои… но не враги.
Чьи бранные слова меня минуют,
Не буду никогда в ногах у них.
Эх, этот день! Ещё долги имею,
Конечно, те долги мне прощены.
В глазах врагов холодные метели,
Но взгляды их мне больше не страшны.
И в этот день, когда всё завершится,
В одном письме, написанном тебе:
Был честен я - мне нечего стыдиться!
Не сломлен был – благодаря Судьбе!