Мария Шандуркова Свет в кошельке

Искандер Борисов
Мария Шандуркова Болгария
Свят в едно портмоне

Дъщеря ми се научи да смята.
Колко жалко!
Три плюс четири - седем,
осем плюс пет - тринайсет,
както всички хора и тя ще пресмята
какво ще й трябва в живота.
На всяко дърво ще брои листата
и на небето звездите,
и колко ябълки е изяла,
и колко пари ще й трябват
да си купи обувки...
А тя не искаше – не е виновна.
Не искаше да се учи да смята.
Овцете си бяха овце – и толкова –
броят им не зависеше от броенето.
И зрънца трябваше да има толкова,
колкото да изкълват кокошките,
а хлябът да стига и за гълъбите.
Не беше съгласна да е сама вкъщи,
а с много деца да играе
и хлябът, и бонбоните с тях да разделя,
без да ги брои и превръща в пари.
Но ние - възрастните, я научихме.
И светът стана малък за нея –
свят в едно портмоне.


       Свет в кошельке
http://www.stihi.ru/2013/12/24/3486

                Перевод с болгарского Александра Борисова

Дочка моя считать научилась.
Как жалко!
Что это так рано случилось.
Три плюс четыре – семь,
Пять плюс восемь – тринадцать,
Как все люди, что считают,
Что в жизни им нужно, чего не хватает.

На дереве каждом  –  сколько листочков,
На  небе , высоком  –  звёздочек-точек.
И сколько яблок в саду ты собрала,
И сколько денег за туфли отдала…
А дочка не хочет, и что с неё взять -
Никак не желает учиться считать!

Ведь  овца  есть  овца и число  это
Не зависит от нашего счёта.
А зёрнышек курочке необходимо столько,
Сколько она поклюёт с петушком только.
И хлеба довольно для голубей.
Дочь не согласна в доме своём,
Играя с детишками в куче ль, вдвоём,
Делясь и  конфетами с ними и хлебом,
Без счёта, без денег и без секретов!

Она повзрослеет, научится счёту,
И  будет ей счастье, и будет забота.
И  мир для неё заменят вполне
Те  деньги,  лежат  что  в её портмоне.