Мария Шандуркова Болгария
Свят в едно портмоне
Дъщеря ми се научи да смята.
Колко жалко!
Три плюс четири - седем,
осем плюс пет - тринайсет,
както всички хора и тя ще пресмята
какво ще й трябва в живота.
На всяко дърво ще брои листата
и на небето звездите,
и колко ябълки е изяла,
и колко пари ще й трябват
да си купи обувки...
А тя не искаше – не е виновна.
Не искаше да се учи да смята.
Овцете си бяха овце – и толкова –
броят им не зависеше от броенето.
И зрънца трябваше да има толкова,
колкото да изкълват кокошките,
а хлябът да стига и за гълъбите.
Не беше съгласна да е сама вкъщи,
а с много деца да играе
и хлябът, и бонбоните с тях да разделя,
без да ги брои и превръща в пари.
Но ние - възрастните, я научихме.
И светът стана малък за нея –
свят в едно портмоне.
Свет в кошельке
http://www.stihi.ru/2013/12/24/3486
Перевод с болгарского Александра Борисова
Дочка моя считать научилась.
Как жалко!
Что это так рано случилось.
Три плюс четыре – семь,
Пять плюс восемь – тринадцать,
Как все люди, что считают,
Что в жизни им нужно, чего не хватает.
На дереве каждом – сколько листочков,
На небе , высоком – звёздочек-точек.
И сколько яблок в саду ты собрала,
И сколько денег за туфли отдала…
А дочка не хочет, и что с неё взять -
Никак не желает учиться считать!
Ведь овца есть овца и число это
Не зависит от нашего счёта.
А зёрнышек курочке необходимо столько,
Сколько она поклюёт с петушком только.
И хлеба довольно для голубей.
Дочь не согласна в доме своём,
Играя с детишками в куче ль, вдвоём,
Делясь и конфетами с ними и хлебом,
Без счёта, без денег и без секретов!
Она повзрослеет, научится счёту,
И будет ей счастье, и будет забота.
И мир для неё заменят вполне
Те деньги, лежат что в её портмоне.