Петко Илиев Болгария
В град непознат
Във град непознат, изгубен по собствена воля,
вървя си безцелно, загледан във хора различни,
не питам за никой и никой за нищо не моля,
в безвремие свое, посоките чужди са мисли.
Във град непознат, а всъщност животът едва ли,
по нещо различен е в своята същност вулгарна,
забързани, гонещи, лутащи, чак не разбрали,
как дните изтичат безследно в матрица коварна.
Във град непознат, а същите нагли муцуни,
от бордове гледат, предлагат охолства и пищност
и нищо, че чужд съм, речта е със същите думи,
че вече, животът отдавна е станал на нищо.
В незнакомом городе
http://www.stihi.ru/2014/01/08/9556
Перевод с болгарского Александра Борисова
В тот град незнакомый попал я по собственной воле,
Ходил и бесцельно заглядывал в разные лица,
Ничто не просил, никого я не спрашивал боле,
В бездумье своём не пускал к себе чуждые мысли.
Хоть град незнакомый, а сущность у жизни едва ли
Отлична в своей она сущности всё же вульгарной;
Спешат, обгоняют, блуждают, но не понимают,
Как дни истекают бесследно в матрице коварной.
Хоть град незнакомый, но в сущности наглые морды
Советы дают, предлагают богатства и пышность,
Хоть чужд я для них, они учат словами и горды,
И я понимаю: НИЧТО – это ихняя сущность.