Дафинка Станева Болгария
Мъгла
С лапи сиви мъглата
по земята унило пълзи.
И попиват полята
милиони студени сълзи.
Няма вятър да вейне,
да стопи този мокър мечок.
Няма слънце да сейне
златно семе по свод синеок.
Сякаш в мрачна хралупа
ме затваря мъгливият звяр.
И в душата ми трупа
безнадеждност, печален товар.
Ала в мен не угасва
този порив за светло прастар.
Чакам слънцето ясно
да потрепне с небесен пендар.
Туман
http://www.stihi.ru/2014/01/23/4127
Перевод с болгарского Александра Борисова
Серая туча тумана
НА землю тихо сошла,
И поглощает поляна
Слёзы. Осенняя мгла.
Ветер, как прежде не веет,
Спит даже мокрый медведь.
Солнце лучами не сеет
Вниз синеокую твердь.
Я словно в мрачной пещёре,
Спряталась в ней, будто зверь.
Копится душное горе,
Бремя печальных потерь.
Всё же во мне не угаснет
Света извечный привет.
Солнце короной прекрасной
Золотом вспыхнет монет.