Петко Илиев Белое поле

Искандер Борисов
Петко  Илиев  Болгария
Бели  полета

Бели полета, разнасящи мирис на зима,
стари дървета, с надежда за пролет поредна,
тръни развявани, сякаш от друга картина,
табела ръждясала, сочеща спирка последна.

Бели полета, под тях се е скрила земята,
черната, дето един подир друг ги прибира,
студ е сковал, вече нищо не грее в душата,
пламъче малко, надеждата все не намира.

Бели полета, ровят ги гарвани черни,
ръфат пръстта им, но плячката все не откриват,
скупчени в орди, сякаш на дявола верни,
грачат, разпръскват се, после на куп се събират.

Бели полета, с ръждясала спирка самотна,
пристан последен за дни незаслужено черни,
всички заминали, плаче душата сиротна,
само сълзите до днес са останали верни.

Грозни полета и спомени - зейнала бездна,
тихо приведена, рано дошла е до края,
много ще чака на своята спирка последна,
много ята ще изпрати ... по пътя към рая.


           Белое поле
http://www.stihi.ru/2014/02/17/5845
                Перевод с болгарского Александра Борисова

Белое поле. Разносится звон колокольный,
Старые клёны с надеждой весну ожидают,
К чёрной земле наклоняется низко шиповник,
Ржавая вывеска путь указует последний.

Белое поле и скрыты под слоем землицы
Чёрной;  людей одного за другим прибирают,
Холод сковал неподвижные, мрачные лица,
Меркнет огонь  и надежды во тьме  угасают.

Белое поле всё вороны чёрные роют,
Рвут когти их, но добычу свою не находят,
Вместе собрались, как будто угрюмые черти,
Кружатся, каркают, вновь собираются  в стаю.

Белое поле, табличка висит  сиротливо,
Пристань последняя дней незаслуженно чёрных,
Все  умирают и плачет душа одиноко,
Льются из глаз моих слёзы с тоской безутешной.

Страшное поле, лишь мысли зияющей бездной;
Тихо склонилась и рано ушла ты из жизни,
Долго ли ждала своей ты таблички последней,
Чёрные  стаи  тебя  провожают  в  дорогу…