Петко Илиев От ракии остался лишь глоточек

Искандер Борисов
Петко  Илиев  Болгария
От виното остана само глътка

От виното остана само глътка,
разливах го и черпих дето сваря,
случайни скитници пресрещнали ми пътя,
на скъпи гости, сипвах го без мяра.
И пиеха доволни елексира,
кръвта си давах им, а те с охота,
наливаха се, сякаш пият бира
и за последно сякаш беше им в живота.
Пияни, предоволни от охолство,
за още питаха и бъчвите сушиха,
а аз ги гледах, кротко задоволство,
животът безвъзвратно как отлита.
Да питат “Как съм”, никой се не сети,
забързани до крак да се надпиват,
на чужд масраф заети им ръцете,
да грабят повече, да се не минат.
От виното остана само глътка,
сага във люта битка са за нея,
е този път не ще ви я отстъпя,
със нея вдигам тост, за да живея.


От ракии остался лишь глоточек
http://www.stihi.ru/2014/02/25/5067

                Перевод с болгарского Александра Борисова

От ракии остался лишь глоточек,
Что сварено, исчерпано, разлито,
Случайный ли бродяга, пил кто хочет,
И пили все без меры мои гости.

И пили все довольны эликсиром,
Налей хоть кровь и выпьют, как на тризне,
Все наливают, пьют вино, как пиво,
Последнее, как будто, в этой жизни.

Все пьяны, все довольны, через силу
Всё выпили, вино в желудках бродит,
А я гляжу, довольный и красивый,
Как безвозвратно жизнь моя проходит.

Спешат все пить, им до меня нет дела,
Спросить меня, как я, -  никто не спросит,
Чужим добром все заняты их руки,
Берут всё больше, мимо не проносят.

От ракии остался лишь глоточек,
Одни воспоминания красивы,
Не  отступал я до последней точки,
И  тост  последний:  «Будем все мы живы!»