Петко Илиев Болгария
Последно сбогом за Илко Карайчев
Камбаните не спират да звънят,
във траурните интервали на съдбата.
И питаме, това ли е светът,
от който днес, отива си душата?
Лъжовен, спирка кратка, после път
Назад, от който, никой не се връща.
Камбаните не спират да звънят.
Последен час от земната ти същност.
Днес свещите са твоите слънца.
Цветята ни са публиката вярна.
Сълзите, заедно със свитите сърца,
ще молят прошка, с тиха благодарност.
За думите написани с копнеж,
с любов, с надежда, с болка, с вяра.
Мечтите си подгонил без да спреш,
с живота си във луда надпревара.
Камбаните не спират да звънят.
Горят свещите. Вечен огън.
Със Илко днес прощава се Светът.
Почивай в мир Приятелю!
И Сбогом!
С Богом,Илко Карайчев
http://www.stihi.ru/2014/02/26/7150
Перевод с болгарского Александра Борисова
Колокола неумолчно звонят,
Минута расставания настала.
Спросить хочу сейчас я у тебя:
- Неужто, жить душа твоя не стала?
Недолга остановка - путь назад,
Откуда уж обратно не вернуться.
Колокола неумолчно звонят,
Последний час – твоя земная сущность.
Сегодня свечи – солнце для тебя.
И от друзей цветы, прощанье верных.
И со слезами скорбные сердца
Прощенье просят в трауре безмерном.
Мечтами обагрённые слова,
С надеждой, верой, болью и любовью.
Без остановки жизнь твоя прошла,
Как в бешеной и сумасшедшей гонке.
Колокола неумолчно звонят.
И свечи свой огонь струят у гроба.
С Карайчевым прощаются друзья.
Покойся с Миром, наш Приятель!
С Богом!