Христо Банковски Болгария
СЪВЕТ КЪМ ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК
Не търси в мен онова, което дириш у другите,
не търси онова, на което си свикнал.
Аз нямам рангове,
нямам непоетични заслуги
и винаги мога да викна.
Мога да викна от сърце –
ти ще се уплашиш от думите,
от красивите метафори, от страшното мастило...
А мъртвите още носят в кръвта си куршумите
и смъртта им даде право на всички стилове.
В поезията ми няма център – и в живота ми няма:
всичко в моя живот е централно,
но не е разцентровано – човешката ми драма
си играе просто и оригинално.
Аз съм едно кипнало, едно дяволско тесто,
което, уверявам те! – ще стане хляб
и на всичко ще изтрае.
Защо пиша ли? Сам не зная защо,
а ти... искаш да знаеш!
Как пиша ли? Не употребявам гума:
вече не греша в поезията,
без да съм съвършен;
затова греша в живота си, но моите думи –
неточни и буйни, са безгрешни,
за разлика от мен.
Поезията ми е построена върху алогизми.
Дали е така?
Всъщност какво значение има това?
Тревата над моя гроб няма да стъпчат
никакви брутални чизми –
благословената,
жестока,
логична трева!
Совет литературному критику
http://www.stihi.ru/2014/05/26/6874
Перевод с болгарского Александра Борисова
Во мне не ищи, чего ищешь у многих,
Того не ищи, ты, привыкнул к чему.
Нет рангов, чинов, преимуществ отличных,
Заслуги иные:
Я крикнуть могу.
И крикну я сердцем,
Красой своих песен,
Чернил бесконечных, метафор живых.
А пули у мёртвых вонзаются в сердце,
Даёт право смерть на любой для них стиль.
В стихах у меня сердцевины нет, центра,
И в жизни нет центра, хотя всё центрально.
И драма моя - это вечная жертва,
Играется просто и оригинально.
Кипит всё во мне, я - опара, я – тесто,
Которое, слышишь! – ещё будет хлебом,
Поднимется хлеб тот и будет играть.
Зачем я пишу! Сам не знаю об этом,
А ты…хочешь знать!
Писать как стихи? Не использую ластик
И не ошибаюсь в строке и строфе,
Но не совершенен;
Лишь в жизни грешу я, зато мои песни
Неточны и буйны и, точно, безгрешны,
Я им не пример.
Я строю поэзию на алогизмах.
Значенье какое имеют слова?
Трава над моею могильною тризной
Не стопчется обувью там мурава.
И будет жестокая,
Благословенна,
Логичная эта трава!